|
Кво? Нъл съм от фанатиците, та за таквиз кът мен няма никакво значение каде сме и с кво съ занимаваме, щот, ей тъй кът ся, съ възползвам от ситуацията за да свидетелствувам за клубът на АА. Кво да му мисля, нъл става лаф за алкохола и говоря с алкохолици за алкохолизмът. Абе, вас хич не въ знам, ама я, нъл съм от обикновенните, та не съ шашкам, ама съ кефя и с мерак, без да усуквам и съ показвам с некви нови, ушким важни, академични термини, но простичко обяснявам за моя алкохолизъм; как успях да преодолея алкохолната зависимост, и как работя програмата на АА.
Надявам се през новата 2007 г, подобно в Стара Загора в някой друг град на БГ да се основе нова сбирка на АА. Айде да видим дали ще успеем, и вместо голи съвети да даваме на хората, дай да им подадем ръка, и в подробности да обясним как става работата. Разбира се, чат пат добър съвет би помогнал, но се надявам да не сте забравили собствената реакция, когато ви съветвах да работите програмата на АА. Сори, съветвах ли казах? Да бе и туй съм правил, но в повечето случай тези предложения са пробвани на собствения ми гръб, и само когато с някой "взаймно работим програмата на АА".
Всяка група има само една главна цел – да доведе нашите идеи до тези алкохолици, които все още страдат.
“Ако ти си обущар, остани си такъв до края на твоите дни!...” По-добре да правиш едно нещо наистина добре, отколкото много, но лошо. Такава е централната тема на тази Традиция. Благодарение на нея се формира единството на нашето Сдружение. Самото съществуване на АА изисква съхранение на този принцип.
Има още една причина, обясняваща защо АА трябва да има само една цел. Най-големият парадокс в дейността на Анонимни Алкохолици се заключва в това, че членовете на това Сдружения рядко могат да удържат драгоценния дар на трезвеността, ако не помагат на други да достигнат същото, което те самите са достигнали. Ако група лекари знаеше средство за лечение на рак, то нейните членове биха изпитвали угризение на съвестта, отказвайки се от своята мисия от користни съображения. И, още по-малко, такъв отказ би ги заплашвал с това, че те няма да могат да оцелеят. За нас се отнася същото, ако не помагаме на този, който е болен, съществува постоянна угроза за нашия живот и нашето душевно здраве. Желанието за самосъхранение, дълга и любовта ни принудиха да признаем, че имаме само една мисия – да споделяме своя опит с тези, които не знаят, че спасението е възможно.
Да живееш лесно е много трудно!Редактирано от aлkи на 12.01.07 09:45.
|
Точно така, форумът не е АА!
