Вал, Джонни, преди около 7 години един възрастен алкохолик Милан каза на една сбирка на Веслец, че въпреки усилията си (наистина отчаяни, мъчни и продължителни) да не пие, всъщност той само чака с нетърпение този прекрасен миг, в който разберем, че американците (защо пък не и швейцарци...) са изработили най-после вълшебното хапче против алкохлозма! Че това му била единствена мечта - да доживее до този миг и да отиде да си купи една кутия хапчета и с тях да може да си пие като нормални хора...
Тогава аз за пръв път открих, че дори ако утре разбера за вълшебното хапче, не бих искала да си го купя, защото то вече за нищо не ми е нужно, алкохолът не ми е нужен за нищо. Защото всичко, което някога постигах с помощта на алкохола, умея да постигам и без него, благодарение на АА и 12 стъпки, благодарение и на тежкия си труд (който обаче носи с времето толкова много сатисфакция!).
А Милан от години го няма вече сред нас... Но се сещам за него винаги когато за пореден път чуя поредното сензационно съобщение за поредното вълшебно откритие...
Алкохолизмът е болест не само на тялото. А “хапчето” за душата може да ни бъде само друг човек.
Алкохолизмът, като хронична болест, верно, не се лекува. Но тук има един парадокс: не се лекува, но може да оздравееш от него. Да се чувстваш напълно здрав и да функционираш като всеки здрав човек. Едиствено, което трябва да понмиш, е да не вдигнеш само една - първата чашка. Това много ли е?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите