|
В отговор на:
"1. Като спра да пия това значи ли, че ще трябва да променя тотално начина си на живот. В смилъл да не ходя на мачове, да не се виждам с луди комапнии, да избягвам оживени места. Няма ли това да доведе до адска изолазия, която ще ме побърка, защото в целия ми съзнателен живот аз съм бил центъра на комапниите, капитан на фуболните и баскетболните ми отбори, вихрушката на дансинга:-)?
2. Ако почна да идвам на АА, няма ли там да усетя една тягостна атмосфера, на хора, които привидно се правят на силни и обсъждат по между си нещата, но вътрешно ги тормози демона на алкохолизма?
3. Лесно ли ще ми е да се приемиря веднъж завинаги със себе си и да приема, че в ДНК-то или мозъка ми има нещо, което не е като на обикновените хора?
4. За какво да си мисля през времето, което не пия? Вече съм свикнал в тези моменти да си мисля само до момента на следващото напиване. В понеделник отивам на работа с треперещи ръце и драпам да дойде петък да се отровя.
5. Изпитвам голямо облекчение, когато споделям с някакви нови хора, че съм алкохолик и че това много ме тормози в живота. Те го възприемат по различен начин. При тези, които не ми вярват, им се напивам демонстративно, знам че е тъпо. Но примерно не мога в работата си да ида и да разкажа, че съм пияница. Трябва ли да се споделя този проблем или трябва да го криеш? В смисъл знам отговора на тоя въпрос, но ме е страх, че хората които знаят за това може да ме използват както си искат. Къде е границата на споделянето?, по-скоро бих формулирал въпроса си.
6. Предполгам сте го обсъждали, но алкохолизмът е практически нелечим. Може да бъде само "карантиран" като не пиеш, но дори и 20 години да не пиеш, грешната спойка в мозъка си остава докато си жив. Което значи, че спирайки да пия примерно утре значи, да заживея с мисълта, че докато съм жив няма да близна. Което от друга страна значи, че трябва отведнъж да заживея с мисълтта, че до края на живота си ще живея с около 20-30 процента, че и по-малко от емоциите, които с които алкохолът ми е тровел мозъка. Как и възможно ли е изобщо да се направи тази психологическа стъпка?
7. Спирайки да пия, няма ли да остане едно бяло платно в главата? В смисъл всичко да е нормално и спокойно, но емоционално и душевно просто да доживявам нещата и спомена за пиенето да ме дращи отвътре. Ще се отрази ли това на евентуалното ми бъдещо семейство, на взаимоотношенията ми с хората, на интересите ми, на всичко?
Здравей Николай,
1. За мен въпросът тук е какво е по-важно за мен: Да не пия или да продължавам да правя нещата, които ме връщат към пиенето? Ако не искам да започвам отново, то нещата които са свързани с него не ми липсват.
2. Атмосферата никак не е тягостна, а съвсем естествена и хората там наистина се справят успешно с желанието си за пиене.
3. За мен беше лесно, защото ако имаше начин да пия и да не се пристрастявам нямаше да искам да спра. Когато обаче знам, че не мога контролирам пиенето си, очевидно, ако искам да не се подхлъзна трябва да не пия.
4. Това е наистина труден въпрос. В началото за мен беше доста полезно да ходя по-често на сбирки на Анонимни Алкохолици, защото там мога да споделя какво ми е и да науча как да се справям с новата ситуация.
5. За мен е излишно да споделям за зависимостта си пред хора, които не са пряко свързани с проблема.
6. В АА обичат да казват, че в седмицата има два дни, върху които нямаме контрол: вчера и утре. Аз мога да не пия само днес. Утре е далеч; убден съм, че пиенето се спира ден по ден, а не с извления от сорта "От утре (понеделник) повече никога няма да пия". Относно емоциите, от собствения си опит мога да кажа, че след време започнах да изпитвам същите силни чувства без да пия. Докато пием ни се струва, че само пиещите се забавляват, а другите са смотани. Забавленията обаче не са монопол на пиещите
7. Аз мисля, че ние не можем да избягаме от миналото си. За добро или зло ние сме това, което сме. Спомените свързани с пиенето остават, но животът поднася много други интересни и вуълнуващи събития, които постепенно изместват алкохолната реалност.
|
Re: Здравейте и от мен... [re: JerryEdwards]
