|
Здравейте,
Казвам се Николай, наскоро навърших 26 години и съм алкохолик. Страдам от някакъв си тип генетичен алкохолизъм, при който мозъка ми не произвежда някакво вещество, което може да контролира пиенето. В родата ми има доста пристрастени към чашката (макар и не по пряка линия), така че вярвам че тази диагноза е вярна.
Уфф, не знам от къде да започна. Може би от това че няма да празнувам нова година, за да не се излагам пред други хора. Налгасих така нещата, че да си остана сам вкъщи с идеята да не се напивам жестоко. Купил съм си 6 литра бира, но нещо не ми върви добре. Щото смятам от утре да откажа пиенето и цигарите, а и чета вече 3-4 часа по сайта и други форуми за алкохолизма.
Прегледах доста мнения. Предварително ви предупреждавам, че пиша доста дълго като седна да се обяснявам, дано все пак някой да го изчете докрай.
Значи аз доста късно започнах да пия изобщо алкохол - чак към 9-ти клас (17-годишен), преди това най-много на нова година да изпия чаша вино. После по нормалните тийнейдържски купони ми правеше впечатление, че изпивам количества доста по-големи от всички останали, но то това за времето си беше гордост "Ей гледайте колко мога да изпия".
След това и в студентските ми години пак се е случвало да изригна и да се наквася много, но не е било масово явление. да кажем че за 6-7 години 20-ина пъти съм се отрязвал жестоко и то еднократно, за една вечер. Освен това аз спортувах много, играех футбол, баскетбол, тенис на маса, карти :-), тичах и ходех пеша с километри. Тогава и не пушех. Наркотици в каквато и да е форма не употребявам. 5-6 пъти съм пробвал трева, но ми се стори ужасно тъпо.
Пия апокалиптично от около година и половина, с прекъсване от 2 месеца, когато вземах хапчета - Antabuse, на основата на Disulfiram, които после ми казаха че са страшно опасни, а и имаха уникални странични ефекти.
Доброволно се върнах да живея при майка ми и баща ми, преди това 8 години не съм бил с тях: университет, летата ходех да бачкам в сащ, после 2 години живях сам, като се изклучи приятели и разни мацки дето идваха за малко да спят при мен.
Излишно е да казвам, че родителите ми са адски затормозени от всичко това. Ние сме много хубаво семейство, не сме много богати, не сме и бедни, винаги сме си живяли добре според аршина и сме имали това, което ни е било нужно да си живеем задружно и спокойно. Нямам братя и сестри, братовчеди, имам много приятели, които обаче усещам как се отдръпват от мен.
Достатъчно нескормен съм да твърдя, че съм добре образован и поне средно интелегентен :-) Завърших две виши едновременно, знам няколко чужди езика, с работата се справям без никакви проблеми, от каквото и естество да е тя.
Още в самото начало осъзнах че имам проблем с пиенето, изчетох какво ли не литература и мнения по въпроса, ходих на психолог, на психоаналитик, на хомеопатия. Една жена от АА щеше да ме води на сбирка миналата година, но аз се напих като магаре и отидохме да си говорим. Никога не съм забравил какво ми каза, но не мога да го приложа.
Работя, вземам не лоши пари за българия, дразни ме системата, но не се оплаквам много. Пиша много добре на спортна тематика, но се отрекох да се занимавам с това и от 2 месеца нищо не съм написал, а и не искам. Смятам, че аудиторията, която го чете не го разбира и не заслужава да и отварям очите. Всъщност на 24 години ме направиха главен редактор на един спортен сайт, но организацията не ми хареса, а и най-вече това, че отгоре ми се налагаше какво може и какво не може да се напише.
Срещите ми с психолозите не ме впечатлиха особено. Аз нямам проблеми със семейството, с приятели, със сексуалния живот, с работата, с тежко детство или други общи проблеми. Мразя несправедловостта, подлостта и малодушието. Това ме изкарва извън нерви, а в българия навсякъде се сбъсквам именно с това.
Другият ми голям проблем са футболните мачове. Аз съм фен на Левски от дете, самото ходене на мач е свързано с напивания, щуротии, понякога бой и всякакви други неща, които ми вдигат адреналина. Случвало се е да живея месеци наред от мач за мач и за напиванията между тях. В един момент спрях да съм сигурен дали обичам футбола или пиенето свързано с него.
Нямам си приятелка, то е трудно и да си имам, като се докарвам до такива състояния. Имам "последни инстанции", където ходя да си удоволетворявам низшите сексуални страсти, но това все повече и повече ме дразни.
Сега работя в държавната администрация, където съм заобиколен от бюрократи и комунистически номенклатурчици. Адски елементарни хора без никави морални достойнства и с извратена ценностна система. Дразни ме много, първо че не понасям комунистите, после, че ме унижават хора много по елементарни от мен.
Но в същото време си давам ясна сметка. че ако не работя ще пропадна съвсем. Докато имам служебни ангажименти що годе се държа, пия по 1 бира в обедната почивка. Но дойде ли уикенд, празник или някакъв промеждутък от време, винаги съм под масата.
За 1 година нещата в известен смисъл са се подобрили. Най-малкото не пия по 16 бири или литър ракия всеки ден, 1 път седмично се освинвам или при празници, но пък тоя път е много по екстремен и тежък. Но това не ме устройва, искам да спра тотално, за да съм спокоен вътрешно, защото знам, че пак ще дойде момента в който ще съм на дъното, ще съм се изложил пред всички и най-вече ще съм докарал адска болка на тези, които най-много ме обичат.
Имам няколко върпоса, на които знам, че само хора като мен могат да ми отговорят.
1. Като спра да пия това значи ли, че ще трябва да променя тотално начина си на живот. В смилъл да не ходя на мачове, да не се виждам с луди комапнии, да избягвам оживени места. Няма ли това да доведе до адска изолазия, която ще ме побърка, защото в целия ми съзнателен живот аз съм бил центъра на комапниите, капитан на фуболните и баскетболните ми отбори, вихрушката на дансинга:-)?
2. Ако почна да идвам на АА, няма ли там да усетя една тягостна атмосфера, на хора, които привидно се правят на силни и обсъждат по между си нещата, но вътрешно ги тормози демона на алкохолизма?
3. Лесно ли ще ми е да се приемиря веднъж завинаги със себе си и да приема, че в ДНК-то или мозъка ми има нещо, което не е като на обикновените хора?
4. За какво да си мисля през времето, което не пия? Вече съм свикнал в тези моменти да си мисля само до момента на следващото напиване. В понеделник отивам на работа с треперещи ръце и драпам да дойде петък да се отровя.
5. Изпитвам голямо облекчение, когато споделям с някакви нови хора, че съм алкохолик и че това много ме тормози в живота. Те го възприемат по различен начин. При тези, които не ми вярват, им се напивам демонстративно, знам че е тъпо. Но примерно не мога в работата си да ида и да разкажа, че съм пияница. Трябва ли да се споделя този проблем или трябва да го криеш? В смисъл знам отговора на тоя въпрос, но ме е страх, че хората които знаят за това може да ме използват както си искат. Къде е границата на споделянето?, по-скоро бих формулирал въпроса си.
6. Предполгам сте го обсъждали, но алкохолизмът е практически нелечим. Може да бъде само "карантиран" като не пиеш, но дори и 20 години да не пиеш, грешната спойка в мозъка си остава докато си жив. Което значи, че спирайки да пия примерно утре значи, да заживея с мисълта, че докато съм жив няма да близна. Което от друга страна значи, че трябва отведнъж да заживея с мисълтта, че до края на живота си ще живея с около 20-30 процента, че и по-малко от емоциите, които с които алкохолът ми е тровел мозъка. Как и възможно ли е изобщо да се направи тази психологическа стъпка?
7. Спирайки да пия, няма ли да остане едно бяло платно в главата? В смисъл всичко да е нормално и спокойно, но емоционално и душевно просто да доживявам нещата и спомена за пиенето да ме дращи отвътре. Ще се отрази ли това на евентуалното ми бъдещо семейство, на взаимоотношенията ми с хората, на интересите ми, на всичко?
8. И понеже винаги гледам прагматично да мисля...... :-)......... мислите ли, че може в българия да се направи клиника за алкохолици по европейски стандарт. Не става въпрос да се печелят много пари, просто да фукнционира подобно заведение и да се помага на много хора като мен и вас, които иначе биха пукнали от това проклето пиене. Примерно нещо по няква програма на ЕС да се участва, да се намерят спонсори или нещо подобно.
Съжалявам, че в навечерието на Нова Година ви занимавам с това. Но въпросите ми са напълно сериозни. Ще се радвам някой да ми даде отговор и евнтуално да подържаме връзка и след това. Бих дошъл и на АА. Но се опасявам страшно много, че ако нещо ме издразни там, ще се напия много веднага след това.
Поздрави и весело посрещане.
Николай,
Джери Едуардс
|
Здравейте и от мен...
