|
Когато се разгорещиха страстите в клуба, и споровете не спираха, дори след увещания, почувствах страх. Първо за тези, които все още са на кръстопът. След това - за себе си. Казах си -"Господи, това ли е болестта ми? Пиеш или не пиеш, рано или късно откачаш. Не можеш да се сдържиш? Ослепяваш за околния свят? Така ли е? Така ли ще бъде?"
И тогава разбрах, че ще бъде, ако аз му позволя да бъде. Нали живея само днес, всеки ден е Дар Божи, и мога да направя от него шедъовър. Или купчина боклук. Имам избор. Разбрах, че съм силна, и си го сверих с прочитането на този малък абзац от "Живот в трезвеност" :
Убедени сме, че алкохолиците имат огромна воля. Спомнете си само начините, които използвахте, за да се докопате до чашката - правехте дори и невъзможното. Самото ставане сутрин - със стомах, ръждясал от пиене, със зъби, сякаш облечени в тесни пуловери, с наелектризирана коса - ами това изисква воля, за която непиещите не могат и да мечтаят.
Значи си имам воля, достатъчно и предостатъчно за днешния ден.
Сверявам си часовника и виждам, че НАИСТИНА мога да живея само днес. Не както преди се мъчех да живея по няколко дни наведнъж. Е, преди се мъчех и да изпия всичкото пиене наведнъж, но все не успявах. . .
Така че за днес имам волята да съм трезва, да продължавам да се развивам и израствам. Имам подкрепата на Бог, който е готов да направи за мен всичко, за което Го помоля, имам Програмата и приятелите. Силна съм, спор няма.
Просто трябва да впрегна тази моя огромна воля, която е ръждясвала, потопена в спирт. Да работя за възстановяването си, защото мога и защото искам.
И защото имам още много да уча, и ми е приятно, интересно и забавно да го правя.
Усмихни се, има изход.
|
Силна съм!
