|
За този офицер от индийската армия опитите да спре пиенето се провалиха; не можеше никак да се контролира. Разрешението дайде при него по пощата.
Три години и три месеца трезвеност, без нито едно подхлъзване, беше много нещо за мене, жена ми и за цялото семейство. Това означаваше живот. Подкрепата, получена в самото начало – особено от Бюрото Дженеръл Сървис към АА, - изигра огромна роля за трезвеността ми. Редовно постъпващата литература, която пазя грижливо и разбира се изучавам, беше чудесна. Никога не съм посещавал сбирка на АА, така че за придържането ми към програмата съм задължен изключително на книгите. У дома, в Лукноу, Индия, се завърнах в края на ноември от ваканция в едно от най-красивите места в страната – планински курорт на над 2 000 метра надморско равнище, с чудесно езеро. Мястото се нарича Найни Тал, в подножието на хималайския масив, и е свързано с важни за мене спомени.
Завърших гимназия в родния си град, в спонсорирано от САЩ частно училище, известно като Колежа „Филандър Смит“. Накрая станах директор на училището, но се отказах от професията си, за да постъпя в индийската армия. След основната подготовка ме произведоха лейтенант.
Армията промени живота ми. Едва тук разбрах добре какво е алкохолът. Той накрая така ме обсеби, че се чувствах на границата на нормалността и не знаех какво ще стане с мене.
Цял живот съм имал религиозни възгледи, но това вече нямаше значение, когато Джони Ечемика завладя живота ми.
Преди осем години жена ми и аз решихме да изкараме ваканцията си в Найни Тал, планинския курорт. По онова време бях разпределен в главната квартира на армията в Ню Делхи. Това беше първата ми дълга отпуска от шейсет дни, откакто бях постъпил в казармата. По време на отпуската, през септември и октомври, реших да спра пиенето. Успях в усилието си и изкарах почти петнайсет месеца съм само едно-две подхлъзвания. Тъй като към алкохолик обаче, през цялото време очаквах с нетърпение деня, когато отново ще се напия.
По Коледа следващата година убедих жена си, че вече съм се справил с алкохолния си проблем и че ще мога да пия контролирано по време на коледните и новогодишните празници, което и направих. Резултатът беше обичайният. Не след дълго пиенето ми стана неконтролирано. През следващите три години често се опитвах да се откажа, но се провалях нещастно.
Тогава видях обявление за АА във вестника и писах на приложения адрес. Отговорът ме свърза, отново чрез писма, с моя спонсор в Ню Делхи. След това, при новата ми кратка отпуска, изчетох много от книгите, които спонсорът ми препоръча. Оттогава чета систематично, и литературата на АА ми помогна да остана трезвен.
Миналата година реших да отида на ваканция по линия на АА в Найни Тал. Тогава четох, проучвах и медитирах върху всички аспекти на АА-литературата, която си бях взел. Отново прочетох задълбочено Голямата книга. Водех си бележки за по-нататъшни справки. Разликата между двете ми ваканции там е следната:
При първата, макар да се бях отказал от пиенето за момента, очаквах с нетърпение следващата чаша. Бях се отказал главно за да успокоя жена си.
При втората ваканция знаех – както знам и сега, - че ако се предпазя от първата чаша, няма какво да се тревожа за стотната след нея. Знаех и това – щом веднъж си алкохолик, винаги си алкохолик.
Дължа всичко на АА.
|
СЛОВА, СПАСЯВАЩИ ЖИВОТА