|
|
| Тема |
 ТЪРСЕТЕ ДРУГАДЕ ВЪОДУШЕВЛЕНИЕ |
|
| Автор |
Eми® (Ентусиастка!) |
|
| Публикувано | 27.11.06 07:00 |
|
|
|
Много хора, които пият (все едно дали са алкохолици или не) променят чувството си на неудоволетвореност с наслада само поради факта, че си пийват. Този метод да се бяга от болката към удоволствието се нарича “спасително пиене”.
Хиляди между нас знаят, в какво добро настроение сме били, когато сме посягали към чашката. Всъщност като се вгледаме в пиянството си виждаме, че сме пиели, за да усилим степента на вече приповдигнатото си настроение. Този опит води до извода, че трябва да се внимава много по време на празненства или в моменти, когато се чувстваме изключително добре.
Когато нещата вървят добре, така добре, че се чувствате страхотно, сякаш не сте алкохолици – внимание! В такъв момент (дори след години трезвеност) мисълта за една чашка може да изглежда в реда на нещата, а мисълта за бедите от предишното ти пиянство може да се стопи. Едната чашка започва да ни изглежда по-малко опасна и си мислим, че не би била фатална или вредна.
Така е обаче за обикновения човек. Нашите проблеми с пиенето са ни показали какво би ни причинила тази една, вероятно безвредна, но съдбоносна чаша. Защото ние не се числим към обикновените люде. Рано или късно едната чаша ще поиска втора, трета и сигурно още няколко.
Да си пийнеш на празненство изглежда е нещо особено привлекателно за нашего брата, имайки сериозен повод да празнува сред весели и пиещи роднини или приятели. Те сякаш упражняват обществен натиск върху нас да действаме като тях. За нас импулсът да пийнем “едно”, когато сме щастливи, е дори по-коварен и без специален случай или при отсъствие на обществен натиск. Той може да възникне съвсем неочаквано и никога да не разберем повода за него.
Но мисълта за чашката не е задължително същото като желанието да пийнеш и затова не би трябвало да ни потапя в мрачно настроение. И на двете може да се гледа като на предупреждение за гибелните последици от алкохолизма. Опастностите ни придружават навсякъде, дори когато се чувстваме така добре, че се чудим дали наистина е редно да се чувстваме чак толкова добре.
| |
| |
| 
|
|
