|
Морган Скот Пек „Изкуството да бъдеш Бог - 2. Безкрайният път на духовното израстване”, изд. 1995г., стр. 160
ПЪТ КЪМ ВЯРАТА
Докато се учех за психиатър преди тридесетина години, психиатрите вече знаеха, че организацията на Анонимните алкохолици има много по-успешна традиция в работата с алкохолиците в сравнение с тях. Ние гледахме с пренебрежение на тази организация, като на някакъв заместител на кварталната кръчма. Вярвахме, че членовете й страдат от „орално разстройство на личността” и вместо да си наливат пиене в устите, ходят на събиранията на Анонимните алкохолици, за да бръщолевят, да се наливат с кафе и да пушат като момини, за да задоволят „оралните” си потребности. Ето заради това организацията на Анонимните алкохолици постига резултати, твърдяхме ние самодоволно.
Срамувам се да ви кажа, че повечето психиатри включително и сега обучаваните, продължават да вярват, че Анонимните алкохолици постигат резултати, защото служат като алтернативен обект на пристрастяване. Не твърдя, че няма и такъв елемент. „Заместващото пристрастяване” има може би около ПОЛОВИН ПРОЦЕНТ принос за успеха на Анонимните алкохолици. Но истинската причина е „програмата”. А тя е успешна поради три причини.
ПЪРВАТА е, че дванадесетте стъпки на Анонимните алкохолици е единствената съществуваща програма, сочеща пътя към религията, макар че хората от организацията предпочитат да наричат това „духовен” обрат, защото по никакъв начин не искат да се смята, че организацията на Анонимните алкохолици е организирана религия. ТЯ НЕ Е ТОВА. Но в центъра на програмата от дванадесет стъпки стои понятието на по-висша сила и програмата всъщност учи хората защо трябва да крачат напред през пустинята – по-точно, към Бога „такъв, какъвто Го разбираме”.
Тъй като е единствената програма, сочеща пътя към вярата, организацията на Анонимните алкохолици може да се смята за най-успешната „църква” в страната ни днес. Всяка друга църква може да завиди на необикновеното й, удивително разрастване. Хората в нея са невероятно умни. Толкова са умни, че дори не се занимават с бюджети и сгради. Всъщност те използват църквите за събиранията си. Ето една положителна роля, която институцията на църквата може да играе в днешно време- да дава подслон на срещите на Анонимните алкохолици.
Преди около година изнасях проповед в една неголяма църква в някакво градче на Кънектикът и през почивката хвърлих поглед към таблото за обяви. Всяка седмица в църквата се провеждаха цели четиринадесет събирани на Анонимните алкохолици, четири на Анонимните роднини на алкохолици и две на Анонимните преяждащи.
И така, макар че използват църквите за събиранията си, Анонимните алкохолици НЕ СА СВЪРЗАНИ С ОРГАНИЗИРАНАТА РЕЛИГИЯ. Те дори избягват да наблягат на „духовния” аспект на програмата, за да привлекат нови членове, КОИТО СЕ СТРАХУВАТ ОТ ТОВА. А мнозина наистина се страхуват. Хората просто не обичат да ги приобщават към вярата прекалено усърдно. Те се съпротивляват. Програмата на Анонимните алкохолици не е от леките.
За да добиете представа за това в какво се състои трудността й, ще ви разкажа случая с директора алкохолик, който дойде при мен преди дванадесетина години, защото Анонимните алкохолици „не помагали” Обясни ми, че през последните шест месеца ходел на събиранията на Анонимните алкохолици през вечер, но на следващата вечер неизменно се натрясквал. Каза, че не знаел защо организацията не успява да му помогне, при положение, че разбирал добре дванадесетте стъпки.
Когато ми заяви това, аз бях доста изненадан.
-Доколкото познавам дванадесетте стъпки, те представляват значителна съвкупност от духовна мъдрост и на хората обикновено им трябват поне три години, за да ЗАПОЧНАТ малко по малко да ги разбират.
Тогава той се съгласи, че в думите ми има нещо вярно, защото определено не разбирал нищичко от тая работа с висшата сила. Но беше съвсем сигурен, че поне ПЪРВАТА СТЪПКА Е РАЗБРАЛ.
-О, и каква е тя? – попитах аз.
-Признах, че съм безсилен срещу алкохола.
-Какво означава това? – настоявах аз.
-Означава, че имам някакъв биохимичен дефект в мозъка и щом пийна малко, алкохолът добива власт над мен и ставам безволев. Значи не бива да изпивам първата чаша.
-ТОГАВА ЗАЩО ОЩЕ ПИЕТЕ?
Той се умълча и изглеждаше объркан.
Аз казах:
-Знаете ли, че може би ПЪРВАТА СТЪПКА означава НЕ САМО, че сте безсилен срещу алкохола след първата чаша, А ЧЕ СТЕ БЕЗСИЛЕН СРЕЩУ НЕГО ОЩЕ ПРЕДИ НЕЯ.
Той заклати отрицателно глава.
-Не е така. От мен зависи дали ще изпия първата чаша.
-Така казвате, но поведението ви говори обратното, нали?
Той обаче упорстваше:
-Не, от мен зависи.
-Е, добре, така да е – съгласих се аз.
ТОЗИ ЧОВЕК ОЩЕ НЕ БЕШЕ ПОСТИГНАЛ СМИРЕНИЕТО, КОЕТО СЕ ИЗИСКВАШЕ ЗА ПЪРВАТА ОТ ДНАДАДЕСЕТТЕ СТЪПКИ, ДА НЕ ГОВОРИМ ЗА ОСТАНАЛИТЕ ЕДИНАДЕСЕТ.
|
Първата стъпка по пътя към вярата