|
|
| Тема |
 загуба на сестра |
|
| Автор | Tъжнa (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 15.11.06 19:13 |
|
|
|
Сестра ми е алкохоличка и потстепенно я загубвам все повече и повече.
На млади години, аз като по-голямата (!) почнах да пия първо - после много пъти сме пили заедно. Но постепенно се уформира разлика. Аз пия чат пат - и ако има повод. Ние не живеем (след браковете си) в един и същи град и отдавна се виждаме по един-два пъти в годината. После нещата се промениха - и малко повечко се виждахме.
Аз подучувах от други, че тя има проблем с алкохола - но само преди година- на една семейна сбирка видях проблема. Бързо се напи и почна да напада върло всички гости за вряло и никипело. Не можех да проумея промяната в характера й - тя се превърна на обратната на себе си.
Оттогава е имало доста инциденти. Като се напие ме напада - барабар с други близки ако са наоколо. На аз съм централен абект. През такива моменти чуствам огромна омраза от нея към мене. Наказвала ми е сума си инциденти (държи си дълъг списък) от как сме били деца и как аз съм я подтискала, третирала несправедливо в три клас да кажем....
И да кажа 'извинявай'; и да й припомня 'ние тогава и двете бяхме деца', и да кажа - 'ми 20 + години не съм покрай тебе' - омразата и атаката продължават.
От две години аз съм отказала да съм в компания с нея ако има пиене. Един път изкарахме с нея заедно 4-5 дни без пиене - и тогава топлотата и близоста дето имахме преди - се завърна.
Но след това тя почна пак да си пие - и не се събираме. Сега тя ме избегва. И аз я избягвам - шубе ме е от нея и се чувствам безсилна. Говорила съм й за АА... но тя вика 'тука няма' и интернета й се вижда сложно нещо - например тука да си говори с вас ... не ще. Освем това не мога да се опитвам да й помагам много -щото тя и това го преобръща в нещо гадно от моя страна спряму нея....
А тя иначе е прекрасен човек. Липсва ми МНОГО - и не мога да й кажа колко я обичам... Няма нищо по-лошо от това в живота ми.
| |
| |
| 
|
|
