Ми на мен ми изглежда като да е алкохолик, човекът. Още повече, че конякът е специфично питие - аз го отказах след първия път, когато го опитах, преди 20-тина и кусур години, когато нямах идея, че ще бъда алкохоличка :) Явно тогава съм имала здравия разум, който не ме споходи преди 4 години ;) Работата е там, че има малко или повече повече химия в коняка, което пък усилва ефекта от пиенето.
Но, разбира се - никой не може да каже за друг "Ти си алкохолик". Това е нещо, което всеки сам може да прецени за себе си. И да избере (като един същи Хамлет :)): да пие или да не пие :) А и пиенето - или непиенето :) - зависи само и единствено от него: няма значение колко хора го обичат и не желаят да затъне, ако човекът е решил да стигне дъното си - и да умре там евентуално. Защото въпросът е точно на живот и смърт - без преувеличения.
А иначе и ние, тук присъстващите, сме можели до някое време да се контролираме така, че да не ни личи това, дето сме пили. Обаче успяваме до време само - народът (а аз го смятам за умен) е казал, че любовта, кашлицата и пиянството не могат да се скрият :) Ти как мислиш?