|
|
| Тема |
 кофти нещо е алкохолизма братя |
|
| Автор |
aлkaжa (общителен) |
|
| Публикувано | 14.11.06 23:15 |
|
|
|
Днеска се срещнах с един алкаж. Четиридесет и пет годишен. Пил двайсе и кусур години. Трепереха му ръцете и краката. Попита ме от какво. При последният му запой се осъзнал на един ракиен казан. Не се учудил, защото обикновено по казани се осъзнавал. Опикан. Нямаше много зъби. През последните година две му опадали. От пет дена е сух. Виждал паяци и други животни. И всяка вечер покойните му майка и баща да му говорят, че всичко ще се оправи. Боляло го отпреде. Посочи си черни дроб и от другата страна. Пикаел урина със странен цвят. Не е здравно осигурен. Няма за ядене. Къщата му се руши. Съседите му предлагат вино. Той искал хляб, те му викали - виното ще те сгрее.
Поговорихме си. Много готин разговор. Магия има някаква, когато два алкажа си говорят. Пича ми повярва, че съм като него. Само дето съм пил десет години по-малко. Засега .
Вика ми - ти си първият човек, който ми казва, че изобщо не трябва да пия.
После като си поговорихме си припомни и за още двама такива човека.
Сега разбра какво са искали да му кажат с това - на мене ракията не ми се свиди, няма да свърши, ако искаш всеки ден идвай да ти давам, но за тебе тя е отрова.
Уверих го, че може да се оправи. И на двамата почти не ни се откъсваше един от друг. Мина една бабичка по улицата и каза - гледай ги какво хубавичко си приказват.
Толкова се отнесох, че забравих да му купя нещо за ядене.
Мисля си сега, че много кофти нещо е алкохолизмът братя и сестри. И само един друг можем да се спасим. Поединично не ми се вижда как ще стане.
ПП
Добавих и сестри към братята при редакцията.
Редактирано от aлkaжa на 14.11.06 23:29.
| |
| |
| 
|
|
