Когато собственото ти его е център на вселената. Човек, центриран върху егото си. Различно е от егоизъм - егоизмът е философия, свързана с поставяне на първо място задоволяване на собствените ти потребности, но спазвайки установените норми. И доколкото от задоволяването на потребностите зависи и оцеляването ти, егоизмът не е нещо толкова лошо, по-скоро издава здрав смисъл. Т.е. един добър егоист няма да се пропие, щото знае, че му вреди.

Докато егоцентрикът и да има, и да няма потребности, поставя винаги себе си на първо място, без да зачита правилата, което вече е нездраво. Той е регресирал до детските модели на поведение нарцис, винаги искащ, винаги повече можещ, винаги "над" нещата. В тоя смисъл понятието е свързано психопатологията - доколкото крие в себе си набор от симптоми, свързани с психично разстройство.

Познато звучи, нали?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите