И да се ровим и да душим пак няма да открием защо всъщност пиехме.Аз пиех...Е наистина не знам защо.Просто си казвах е.....съм му майката днес ще се напия и си купувах половинка водка и почвах.Обичах докато пия да си представя себе си в друга светлина по-велик,по,по...Представях си,разговарях,мечтаех докато ме повалеше.Пиех и защото се чувствах толкова зле,че не можех без да си оправя глътката.Но като цяло започнах да пия мечтаейки си за един свят,в който аз съм централна фигура-преуспял,вървежен един вид.Може би това е следствие от ниското ми самочувствие или пък от великия ми егоцентризъм.Не знам вече.Но установих,че да се ровя в миналото и да търся причините за моето пиене е толкова безсмислено,колкото вечния въпрос на алкохолика:"Как да успея този път да пия с мярка?"
Не вярвам в тази теория,че като си решиш проблемите и ще спреш да пиеш.По простата причина,че проблеми така или инче винаги ще имаш.А нормално пиене?Аз никога /от 17 годишен/ не съм можел да пия нормално/с мярка/че сега ли ще почна!