Опитвах се да държа под контрол всичко в моя живот.И колкото повече се опитвах да го контролирам толкова повече се объркваше всичко.Опитвах се да пием по 100 грама,само вино или само бира и през ум не ми минаваше,че всъщност ако въобще не пия проблема с мярката се решава лесно.Нещастният ми живот,неудовлетвореноста от работата или нещо друго беше виновно за моето пиене,а не забелязвах,че всъщност никога не съм имал основателна причина да пия.Просто пиех...Заради тръпката,заради представата,че така съм по-остроумен,по-готин или за да убия времето.Пиех,защото съм нещастен и защото съм щастлив.И така ден след ден живота си минаваше край мен,а аз не го живях.