Еми, благодаря. Мога д а ти кажа, че настръхнах докато ти четох историята за последния път. Чудно ми е, как така като на мен уж не ми се случвало толкова зле нещо - ми е все пак ТАКА познато! Там дето пишеш как си била всъщност и физически на едно място а си си мислела, че децата ги няма и бродиш загубена....Мога толкова да си го представя това - ама на яве

Остават в мене и други коментари дето направи - особено това за дъното дето би станало по-дълбоко ако пак пиеш; и за как се справяш с ежедневието...Мисля, че на мен още ми се пробиства в главата колко много ежедневно усилие трябва - и че затова хората използват АА