|
Много обичам да пия! Пия всеки ден. И никога не се напивам. Няма нищо по-лошо от това да се събудиш в два часа следобяд, с прегоряло, изсъхнало гърло и да чувстваш, че някой те бие с чук по-главата, да се погледнеш в огледалото и да видиш, че кожата ти е неестествено бледа, а очите ти са червени... Отврат! Имаше един момент от живота ми, в който бях почнал сериозно да се алкохолизирам. Тогава не слизах под 300-400 грама на ден и то в дните когато вечер си бях сам в къщи, а излезех ли с компания можех да оправя едно шише твърдо гориво! Аз слушам хеви метъл и когато си пуснеш някаква здрава жица, нямате си представа, колко неусетно влиза и то на какви яки глътки! Тогава се консултирах със специалист и ми изписаха хапчета, но те не помогнаха. Стана по-зле - почнах да мешам алкохол с антидепресанти, но това е тема за друг клуб - "Клуб Наркозависимост". Причината да започна да пия като змей, беше края на връзката ми с една жена, на която много държах. Тогава достигнах до осъзнаването, че човек се напива, защото иска да спре да мисли за нещо. Седиш сам /или с приятели - все едно/ и изведнъж някаква мисъл-болка започва да си прокрадва път в съзнанието ти. Ти се бориш с нея, но тя е по-силна. Чувстваш се безсилен и смачкан! Искаш да се почувстваш отново силен, да се почувстваш добре, дори да е за временно! И после всички знаем какво следва...
Ясно е, че проблема не е в алкохола. Алкохола е винаги само следствие - Painkiller - убиец на болката! Дори да спрете да пиете, болката може да си остане. Ако обаче победите болката, вече няма да има нужда да се напивате. Аз вече не се напивам - пийвам си ракийка със салатата и в момента, в който усетя, че почва да ме хваща спирам. Всъщност, изобщо не почва да ме хваща, защото си знам дозата - до 100 грама твърд алкохол ИЛИ 2 чаши вино /300гр./ на ден, не само не вреди, но даже е полезно. Човек, който изобщо не пие, дори но купон, е също толкова жалка гледка колкото и падналият под масата алкохолик! Същото е и с цигарите! По 6-7 на ден са чудесно средство за стимулация на мозъчната дейност и вредата е по-малко от отровния въздух на София. Изобщо - Аристотел си го е казал - във всяко нещо е важна мярата. За да постигнеш хармония отвън обаче, трябва да имаш хармония от вътре. Хармонията в действията е резултат от хармонията в мислите. Това не са купешки Ню-ейдж-простотии, а елементарни житейски факти. Имаше тук в клуба тема, за жена, която пие, защото мъжът и я бие. Ето - значи нейният проблем е мъжа й, а не алкохола. Аз съм преодолял не само алкохолната зависимост, но и комбинирата зависимост - алкохол/антидепресанти, единствено защото съм успял да победя страха си, че ще остана сам. Запитайте се какви са вашите страхове и когато се освободите от тях, ще знаете, че можете да си сипете 100гр. в чашата и да си пожелаете "Наздраве" без да ви страх, че тези 100 грама могат да станат 200, 300... и че на следващата сутрин, някой ще ви бие с чук по главата. А човек, който не вярва в нищо, който не вижда смисъл в живота, който не познава себе си и своето предназначение... такъв човек дали ще пие и ще се друса, или ще бъде пълен въздържател - и в двата случая ще е нещастен!
"Наздраве!"
Vox clamantis in desertoРедактирано от Rapid_Fire на 06.11.06 23:36.
|
Проблемът не е /само/ в алкохола!
