И аз подобно на тебе много се срамувах, но не плачех. Бях бесен на спонсора, защото ме караше да се заравям хубаво в бокулка, с който се бях натъпкал. Много време се беше събирал този боклук. Дълги години. И трябваше да се напъхам вътре и да рина, да рина. Все срамни работи. И уж сме си приятелчета със спонсора, пък той ме насилва да правя такива работи със себе си. Докато разбера, че го правя по желание. Или си почиствам къщата, или избирам да действам като преди – замитам боклука под чергата. Навирам си тиквата в пясъка. Все едно ще ги няма простотиите. Алкохолна психика. Да се избяга от истината. И да се надигне бутилката отново.
Надявам се да съм се изчистил сега и да не крия вече.