Осмата Стъпка е проверка за нашето новооткрито смирение. Нашата цел е да се освободим от чувството за вина, и да простим на себе си. Трябва да проявим готовност за нов вид честност относно нашите взаимоотношения с другите хора, преди тази стъпка да има някакъв ефект.

С Осмата Стъпка започва процесът на опрощението: ние прощаваме на другите; вероятно другите ни прощават; и накрая ние прощаваме на себе си и се учим как да живеем в света. На пръв поглед това изглежда трудно, но после като веднъж го направим, се чудим защо не сме го направили по-рано.

Избягването на оправдаването, че сме били жертви на своя алкохолизъм е решаващ момент в Осмата Стъпка. Трябва да разграничим това, което ни бе причинено, от онова, което ние причинихме на другите. Можем да внесем и себе си в списъка, защото докато практикувахме своя алкохолизъм, ние бавно се убивахме.

Тази стъпка е извършването на подготвителната работа за поправянето на разрушенията в нашия живот. Няма да станем по-добри хора ако осъждаме грешките на другите. Затова като признаваме че нараняваме другите, пряко или непряко, чрез действия, лъжи, неизпълнени желания или пренебрегване, ще се почувстваме по-добре като прочистим живота си, освобождавайки се от вината.

Последната трудност в работата по Осмата Стъпка е отделянето й от Деветата. Проекциите относно извършването на действителното възмездяване могат да бъдат значителни пречки, както в съставянето на списъка, така и в придобиването на готовност. Ние работим по тази стъпка, така сякаш Деветата Стъпка не съществува.

Основното нещо, което тази стъпка прави за нас е да ни помага да осъзнаваме, че малко по малко изграждаме ново отношение за себе си и за това как да постъпваме с другите. Нашето бъдеще се променя, защото повече не трябва да избягваме хората, които бяхме наранили. В резултат от тази стъпка, придобиваме нова свобода, която може да сложи край на нашата изолация.

Осмата Стъпка е стъпка на действието. Ставаме готови да поправим причинените щети в Девета Стъпка „Лично изкупихме вината си пред тези хора, когато бе възможно, освен в случаите, когато това би наранило тях или други.”

Девета стъпка не бива да бъде избягвана. Ако не я направим, оставяме в нашата програма място за срив. Гордостта, страхът и отлагането често изглеждат като непреодолими бариери; те застават на пътя на развитието и растежа. Важното е да предприемем действия и да сме готови да приемем реакциите на човека, когото сме наранили и да поправиме причинените щети, давайки най-доброто от себе си.

Намирането на подходящия момент се явява съществена част от тази стъпка. Следва да поправим причинените щети, когато ни се предостави възможност, освен в случаите, когато това би причинило още повече щети. Поправяме причинените щети по най-добрия начин, на който сме способни и разбираме, че вместо да се чувстваме виновни или изпълнени с угризения, ние чувстваме, че се освобождаваме от миналото си.

В процеса на възстановяване, ние се връщаме към здравия разум и част от него се явява ефективното взаимодействие с другите. По-рядко разглеждаме другите като заплаха за нашата сигурност. Истинската сигурност ще замести физическата болка и душевното объркване, които изживявахме в миналото.

Много от нашите искрени доброжелатели могат да не искат да приемат нашето възстановяване за истинско, не трябва да забравяме болката, която те са изпитали; затова е нужно да се обръщаме със смирение и търпение към тези, които бяхме наранили.

Много смелост и вяра се изискват за поправянето на причинените щети, но в резултат на това израстваме духовно. Безусловната любов, която изживяваме, възобновява нашата воля за живот и всяко положително действие от наша страна ще бъде белязано с неочаквани възможности.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите