|
Анна Мария Новаковска
ЖЕНА НА ПЪТ
Представям си как звучи в ушите ти думата “алкохоличка”. Да, това се асоцира по-скоро с обида, с картина на някой спящ върху смет или продаващ се за бутилка бира. Такъв е популярен стереотип на алкохолик или алкохоличка.
Опитай се да погледнеш на това по друг начин. Алкохолизмът е название на тежка болест, която докосва хората независимо от тяхна обществена принадлежност, стил на живота, професия или пол. Това е много демократична болест, а този отвратителен стереотип, за който споменах, се касае само тези сред алкохолиците, които са успели да живеят достатъчно дълго, за да паднат достатъчно ниско. Сред всичките алкохолици те просто най-ярко се виждат.
Никой човек не е станал алкохолик по собствено желание. Много хора пият алкохол, но само някои стават зависими от него. Не е твоя вина, че и ти си попаднала сред тях. Другите също не носят отговорност за това, недей тогава да търсиш вина в своето обкръжение, в лоша работа, в несполучлив брак.
Понякога се появава изкушение да намерим поводи за прекомерното си пиене и да го оправдаем или да уточним виновните. Алкохолната болест не е ничия вина. Следователно тя не е повод за срам, за обвиняване на самия себе си или който и да е друг.
Как стана това, че алкохолът вместо да носи очаквано облекчение, да релаксира и успокоява, стана твоя враг?
Нали още неотдавна ти сама си решавала кога, колко и с кого ще пийнеш. И си “носила” толкова много. Неведнъж мъжете ти казваха, че си великолепен другар за чашка.
Загубата на контрол над пиенето настъпва посепенно, често невидимо.
Понякога се случват периоди на мнимо “възвръщане на властта” върху алкохола. Това те вкарва в капан на погрешно убеждение, че притежаваш възможност да се справиш.
Може би ти се е случвало да откажеш бутилка за по-пордължително време и ти се е струвало, че сега вече със сигурност няма да пиеш.
Мислиш ли, че нямаш силна воля?
Другите повтарят ли ти, че си слабохарактерна или имаш някакъв личностен дефект?
Алкохолизмът не може да бъде овладян със силата на волята, не си струва и да опитваш. Алкохолизмът може да се лекува, а волята се касае само до решенията, които ще взимаш във връзка с това.
Първото решение вече си взела – искаш да разбереш какво да направиш за да излезеш от кризата. Сигурно си много уморена, защото криенето на болестта пред околната среда изисква огромни усилия. Толкова дълго време трябваше да помниш всички тези лъжи, с които си се защитавала от деконспирация на работа и сред близките ти.
А тези хитри скривалища за алкохол! Нетърпение, с което си очаквала възможност да пийнеш.
Погледни, колко много енергия трябваше да посвещаваш за криене на болестта си – всъщност целия си живот си организирала така да имаш време и пространство за пиене. Сега можеш да починеш. Ще ти трябват сили на път към здравето. Това не е лесно пътешествие, но Ти можеш да го направиш интересно и пълно с незабравими впечатления.
На този път има други хора, мъже и жени, които са създали общност на Анонимните алкохолици. Можеш да ги срещнеш всеки ден, ще получиш от тях подкрепа, разбиране и думи на надежда.
Животът на всеки един от тези хора е доказателство за това, че оздравяване от алкохолизма е възможно. Можеш да отидеш на първата си сбирка още днес, от този момент никога вече няма да останеш самотна с проблема си.
Участниците на сбирките казват за себе си, че са “на път”.
Това е правилно определение – трезвеене - това е дълъг път, който води към целта.
Знам, че не си свикнала да разказваш на други хора за своите трудности.
Казвали са ти, че възрастният човек трябва сам да се справя, да се “взема в ръце”, да “пере мръсотиите си у дома”. Тези митове, повтаряни толкова дълго, докато си повярвала в тях, не ти позволяват да се обърнеш към хора, готови да ти дадат подкрепа.
На сбирка на АА можеш да говориш или само да слушаш. Ти си анонимна и никой няма да те пита за нищо. Ще кажеш за себе си толкова, колкото поискаш, или няма да кажеш нищо. Ако те е страх, че ще срещнеш там някой познат – то нали и той ще срещне теб! Анонимността означава, че твоето присъствие на сбирка е също обхванато с тайна.
Първите дни след отказване на алкохол са трудни, много трудни. Ти знаеш вече, че сама няма да се справиш, но не знаеш, какво те очаква по-нататък на този път. Затова не трабва сега да оставаш сама с мислите си. Ще се появит в теб страх и много съмнения. Нищо чудно, нали си разбрала, че твоят най-добър приятел – алкохолът ти е изневерил безвъзвратно.
Аз не съм иронична като използвам думата “приятел”. Погледни колко силно си свързана с него. Нали в началото наистина той ти е носил облекчение след пълен с напрежение ден. Позвявал ти е да се почувстваш по-добре, придавал е смелост в контакти с други хора, намалявал е безпокойствието и стеснението. На чашка си могла да се почувстваш “душата на компанията”, да си уредиш и най-трудните работи, да кажеш какво искаш наистина.
Не е ли алкохолът този, който ти е помагал да понасяш сивотата на ежедневието, благодарение на когото си се чувствала по-женствена, по-интересна и свободна?
Не ти ли е позволявал той да забравиш за тъжните неща и да избягаш в друг свят, пълен с мечти и необикновени възможности?
Но съвсем незабележимо приятелят ти е поел контрол върху тебе. Трябваше все по-често да пиеш, защото към ежедневните проблеми се присъединиха и тези, които е причинил алкохолът. Ти започна да търпиш последиците на пиенето си, много от проблемите, които имаш днес, нямаше да се появят никога, ако не беше алкохолът. Значи, нямаш вече чудотворното средство, загубила си тази възможност. Стъпила си в омагьосания кръг на зависимостта.
Сега е време да го разкъсаш.
„Arka” № 33/2000
|
ЖЕНА НА ПЪТ
