|
|
| Тема |
 няма да пия "днес" |
|
| Автор | няkoя cи (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 05.10.06 13:55 |
|
|
|
Струва ми се, че съм досадна.Гадно ми е и ми е криво.
Това е от ежедневното ходене по интервюта...безрезултатно засега.
Много пъти заси4ам това - "недей да пиеш само днес".
Значи хората се справят така, аз не можех.
Не можех да не пия днес - треперех - ръце, крака, глас, виеше ми се свят.
Хората ме гледаха странно - тази е или алкохоли4ка или наркоманка (така аз интерпретирах погледите им.
Ок - да си взема болничен и да си остана у нас - да си лежа и да се треса...страх ме беше да не ми се случи пак онова от преди години, когато спрях да пия изведнъж:лягах си в леглото, а цветята в/у секцията над мен растяха и се приближаваха към мен да ме удушат, майка и баба се бяха скрили зад един фикус, мъжът ми си беше поканил гости - седяха на масата и пиеха, аз исках да стана от леглото, да ида при тях, а той ме гонеше.След това той си облече нещо, което го правеше невидим за мен и тръгна да се изнася от апартамента с детето - аз не съм била способна да я гледам. Станах от леглото и я намерих в нейната стая - събудих я и я помолих да остане с мен, тя ме гледаше сънена и неразбираща...аз и обясних всичко.
Тя каза :"мамо, няма такова нещо", а аз: "Има, баща ти ти е промил мозъка и не помниш".
Жалко, мизерно, ужасно.
От това ме беше страх да не пия само "днес". И пиех от сутринта - за да ходя и се усмихвам нормално.
Моето съно беше, че един ден нямах спомен какво се е случило в службата вечерта - какво съм направила.
Месец и половина близо без грам алкохол вече - ок, от вината обаче не мога да се отърва.
Дори не знам защо написах всичко това.
| |
| |
| 
|
|
