Това, което си написал нито е справедливо, нито е вярно. В него долавям гняв, раздразнение и надменност - нещо типично за човек в началото на трезвеността. Повечето от хората, които четат и пишат в клуба не са съвършени, те просто се опитват да си помогнат така, както могат, със средства, които са им достъпни. Смея да твърдя, тъй като се интересувам от проблема и професионално, че в България няма кой знае какви други достъпни средства /дори и финансово/ за помощ и терапия на алкохолизма освен програмата на АА, т.е. стъпките и традициите. Това обяснява нейната популярност - както впрочем и популярността и в САЩ и ред други държави.

Данните ти ме карат да се усмихвам. Аз лично не вярвам, че е възможна стандартизирана статистика, която да посочва колко процента от хората в клубовете на АА остават трезви благодарение на стъпките и традициите. За подобна статистика са необходими постоянно присъстващи на сбирките поне в период на две или три години, чийто живот се следи от социолози, психолози или кой да е друг, извършващ статистически проучвания, унифицирани норми, точен процент на изобщо засегнатите от алкохолизма, и пр., което съм се убедил, че е невъзможно да се направи, каквито и цифри дса се посочват.

Тоя пример с едногодишното въздържание на петте процента непиещи в АА е ненаучен, неудачен и подвеждащ - при положение, че става дума за хронично психично заболяване, което дори да не се реактивизира, продължава да присъства в латентно състояние в живота на засегнатите. А какво да кажем за тия, които имат ремисия от по три или пет месеца благодарение на АА? Защо ги изключваш от сметката? Два или три месеца живот в трезвост, 8 месеца живот в трезвост, 10 месеца... Това не са ли постижения на фона на твоя един месец? Повече от половината членове имат такива многократни ремисии благодарение на АА, в което е истинския успех на групите, а не в тия рядко срещащи се членове, които издържат по няколко години. За какви пет процента става дума?

Ти явно си интелигентен и образован човек. Защо така лекомислено решаваш да се впишеш в общоклубните клишета, съпътстващи живота на дир.бг? Ами че няма клуб от "Любов" до "Политика" поне от пет-шест години насам, в който някой на два-три месеца да не заяви на всеуслошание, че е възмутен от всичко и всички и да не тръгне да се изнася? Което е меко казано нелепо при положение, че оставя хора със сходни интереси или проблеми. Сигурен си, че има и други пътища за лечение. ОК, аз също съм сигурен, защото не може да има универсална система или лекарство подходящо за всички. Просто за момента в чисто културален план групите на АА са най-пождходящи за повечето хора с алкохолни проблеми. Те не могат да имат същия успех като в Полша или САЩ поради ред причини, една от които е по-слабата степен на религиозност в България. Но на фона на психиатриите, на скъпите комуни и на липсата на какъвто и да е друг цялостен екзистенциален модел, подходящ за засегнатите от болестта, системата на АА си остава най-изпитана.