|
Днес става един месец, откакто за първи път писах тук и от тогава не пия.
Нищо кой знае колко не се е променило около мен - работата си е същата, хората са същите, на пръв поглед аз съм си същия и си продължавам по същия път напред, само че без алкохол. Даже чисто физиологично още съм като в лек махмулрук на моменти, но на това въобще не му обръщам вснимание.
Има обаче промяна в начина, по който гледам на миналото си и на бъдещето си.
За миналото:
Имам един далечен роднина, който като млад, преди да му се роди дете, пиеше много, но някак си изведнъж преди 12-13 години спря и до сега не пие. Когато за последно бях у тях (през далечната 1996 година) бях изумен, че в хола му има пълна секция с най-скъпите уйскита, коняци, вносна бира. Сядайки на масата той ме попита дали искам аперитив. Тогава все още набирах начална скорост по спиралата и някак си отказах. Поисках си само бира с обяда и той ми даде. Той самият си отвори минерална вода, сипа си я в чашата, вдигна я и ми каза "За нашето здраве"!
Попитах го защо и той не си отвори бира, а отговорът му беше "До края на дните ми, минералната вода е моята бира. Тия дяволи ги държа в секцията, за да ме плашат и да се сещам, че мястото им не е в тоалетното казанче."
Не знам защо ми го каза. Аз бях тъкмо илезнал от казармата, търсех си работа, бях доста объркан и едва ли бях подходящ за изповедник. Тогава просто не го разбрах, бях учуден. Нямах си идея защо го казва, но някак си ми се наби в главата и сега се сещам за тази случка, все едно е била вчера. Сигурно това е единствената случка отпреди 10 години, която помня с такава яснота. Сигурно е така, защото още тогава подсъзнателно съм усещал, че аз също имам проблем с алкохола.
Ще трябва да се видим с него при първа възможност, щом се прибера в България.
Имам и двама други познати, които преди пиеха много, имаха проблеми със семействата, а сега са пълни въздържатели. Те са се справили съвсем сами с проблема си, даже не се познават. С всеки тях се срещах отвреме навреме, но никога не сме коментирали алкохола - аз си пиех бирата, те си пиеха содата и си говорехме за времето. Мисля, че вече разговорите ни с тях няма да са същите.
За бъдещето:
Идея си нямам какво пише на следващата страница в книгата на живота ми, но знам, че там няма алкохол.
Страницата с алкохола вече е затворена.
|
Какво се случи?
