“МОЖЕШ ДА СЕ ИЗЛЕКУВАШ БЪРЗО И БЕЗ УСИЛИЕ”
От време на време в печата се появяват сензационни статии за поредното ново вълшебно средство, лекуващо алкохолизъм, които поддържат надеждите за експресно освобождаване от зависимостта. Света обикалят вестите за това, че американците току-виж ще приключат работа над таблетките, ликвидиращи желанието за пиене, че един лекар от Силезия от години вече предписва с добър резултат капки срещу алкохолизъм, че умелото използване на хипноза с няколко сеанса урежда проблема.
Хората мечтаят това да е истина – всеки от нас би искал да живее в един приказен свят, където чудесата са възможни.
Няма смисъл човек да търси съкратен път, да разчита, че ще успее да намери някакъв бърз начин, че ще се справи окончателно с болестта си за месец или половин година, с помощта на наколко посещения в диспансера или на едно пребиваване в най-доброто дори болнично отделение за алкохолици.
Както ученето на чужд език изисква мъчно и търпеливо овладяване на нови звукосъчетания или синтактични структури, които са в разрез с нашенския начин на говорене и мислене и не могат да бъдат усвоени наведнъж, така върви напред и лечението.

“В ТЕРАПИЯТА ЩЕ ТЕ ОТУЧАТ ОТ ПИЕНЕТО”
Лечението на зависимости хората свързват с методи, които по-скоро напомнят изплашване и наказване за злоупотреба с алкохол, отколкото всякакво друго лечение, свързвано с намаляване на страданието, облекчаване и ликвидиране на причините за болестта.
“Като му зашият есперал, ще се страхува да пие.”, “Ще го пратя на принудително лечение, нека му покажат!”, “В терапията ще го отучат от пиянство.” – в подобни изказвания, се усеща по-скоро желанието за реванш и наказание, отколкото готовност за помощ.
Много пиещи алкохолици имат подобни асоциации. Те очакват, че в лечебните заведения ще попаднат на нещо като дресировка с камшик, съчетана с проповедничество и морализиране. Действително още преди няколко години се предлагаше като “лечение” именно нещо такова, в закритите болнични отделения, допълнено още с работа, например в болничното стопанисване, наричана гордо ерготерапия. Днес лечението на зависимости изглежда съвсем другояче: не се опира на отучване от пиенето, а на учене на запазване на трезвеността. А по-конкретно на това:
Как алкохолната болест обсажда човека, как той може да се защитава от това обсаждане и как в новата си ситуация – тоест без алкохол – да се справя с живота.