|
|
| Тема |
 ФАЛШИВИ ПРЕДСТАВИ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА АЛКОХОЛИЗМА |
|
| Автор |
Eми® (Ентусиастка!) |
|
| Публикувано | 28.09.06 21:36 |
|
|
|
Средностатистическият човек има някаква представа за лечението на различни популярни болести:
Знае че възпалението на апандисита изисква операция, болното гърло – пиене на сироп или приемане на антибиотик. Но не съществуват подобни, дори и мъгливи знания за лечението на алкохолизма.
Вместо тях имаме няколко напълно фалшиви убеждения, които правят по-трудна ориентацията и избора на ефикасни поведения както на тези, които искат да помагат на другите, така и на самите зависими.
“СТИГА ДА СПРЕШ ДА ПИЕШ”
Когато алкохоликът, който е престанал да пие, казва: “Най-важна за мен е моята трезвеност” – по-важна от семейство, работа и всички други неща в живота – това често се възприема като изказване на откачен. На хората, които нямат пряк допир с алкохолния проблем, им е трудно да разберат това мнение. По-скоро смятат, че щом човекът успява да не пие, може повече да не се занимава със своята трезвеност.
Самото непиене не е нищо друго освен пауза в пиенето.
“Ако цялата помощ, която можеш да предложиш на алкохолика, се ограничава до това, той да спре да пие, по-добре ще е да го оставиш на мира” – казва видният американски психиатър Марк Келер.
Борбата със зависимостта е много по-сложна задача. Защото зависимостта означава и това, че вътре в човека – макар и да не пие – живеят старите навици, определени начини да се справя с проблеми и напрежения, забъркани мисли, позволяващи да се деформира образа на действителниостта. Те са през цялото време подръка и всеки момент могат коварно да атакуват и да овладеят този, който е решил да не пие. Затова алкохоликът трябва постоянно да помни за своята зависимост и да реагира веднага на всички заплахи.
Затова също няма “бивши алкохолици”.
| |
| |
| 
|
|
