|
"Дали става изведнъж? При мен поне по друг начин не става. 100 пъти съм "започвал да намалявам от утре алкохола"... и наистина го намалявах!
Гледаш бутилката цяла, а като почне да намалява, намалява, намалява... и... свършва. "
Така ми е смешно това за намаляването , много готино си го казал!
"charred, ако се притесняваш, че спирането на алкохола ще ти попречи на работата - спокойно, ножа се оказа дървен. Днес е четвъртък. Ако СЕГА спреш да пиеш, утре и без това е петък - ден на майстора, после почивка и в понеделник ще ти е вече четвърти ден и ще си доста добре."- Добре е за транплин - да се почне... Много пъти съм го правила - но 3 дни и толкоз... не можах да се изтласкам след третия ден... Така, че дните от седмицата не оказват кой знае какво значение. Ако вземеш ТВЪРДО решение и си ГОТОВ на всичко, само и само да не пиеш, то тогава поставяш НАЧАЛОТО. /При мен беше от неделя /
"Първоначално започнах да пиша само защото търсех подкрепа, от чисто егоистични подбуди. Сега разбирам, че писаното остава и може да е от полза на други, които са на моето дередже. Май имаше и неква стъпка такава..." - БИНГО!!! - Дванайстата! Споделяйки своя опит, помагаш и на други алкохолици!
"Ако по някакъв начин съм предизвикал още някой "колега" да се замисли и да тръгне след мен, казвайте и действайте! Това ще ме направи много, много щастлив!!! Сам по пътя е скучно! Пък и от чисто егоистична гледна точка, наличието на "последователи" ще ми даде самочувствие на човек, който не просто тича напред, а вече води в надпреварата с две седмици пред другите, гонещи го по петите. В такава ситуация просто няма да допусна да си изтърва предимството, като с един гаф се телепортирам за секунди на старта :)" - БРАВО, пътуващ! Много ме кефиш Само че има и друг момент "Сам по пътя..." - не че е толкова скучно, ами Е много трудно, несигурно и мъгляво...
--------------------------------------------------
P.S. Даром получи, даром отдавай..." е сърцевината на стъпка Дванадесета.
"... Временно преставаме да израстваме духовно, защото се чувстваме доволни, че не са ни необходими всички Дванадесет стъпки. Добре ни е и само с някои от тях. Може би ще ни бъде добре само с две, Първата стъпка и тази част от Дванадесета, където "предаваме посланието".
На жаргона на АА това блажено състояние е известно като "двете малки стъпки". И то може да продължи сто години. Дори и най-добронамерените от нас могат да се загубят сред илюзиите на "двете малки стъпки".
Рано или късно розовият облак се разкъсва и животът ни става отчайващо скучен...” .
„Стъпка Първа ни откри един удивителен парадокс: Открихме, че сме напълно неспособни да се отървем от алкохолното си пристрастие, докато първо не признаем, че сме безпомощни пред него.
В стъпка Втора видяхме, че след като не можехме да си възвърнем здравия разум, някаква Висша сила трябваше да направи това в името на нашето спасение.
Ето защо в стъпка Трета оставихме волята и живота си в ръцете на Бог, така както Го разбираме.
Тръгвайки към стъпка Четвърта, ние започнахме да търсим у себе си причините, които ни бяха довели до физическа, морална и духовна разруха. Направихме си дълбока и безстрашна духовна равносметка.
Обръщайки се към стъпка Пета решихме, че самоанализът сам по себе си не е достатъчен. Знаехме, че трябва да се откажем от опасния навик да живеем сами с проблемите си и трябва да ги споделим с Бог и друго човешко същество.
При стъпка Шеста мнозина от нас се препънаха по простата причина, че не искахме всичките ни недостатъци да бъдат премахнати, тъй като все още бяхме привързани към някои от тях. Затова решихме, че макар и да не можехме все още да изоставим някои свои недостатъци, трябваше все пак да се откажем от упоритото, бунтарско вкопчване в тях. Казвахме си: "Може да не съм в състояние да направя това днес, но поне мога да спра да викам: "Не, никога!".
Тогава, при стъпка Седма, смирено помолихме Бог да отстрани нашите недостатъци, доколкото бе възможно в този момент и в степен, която му бе угодна.
При стъпка Осма продължихме да прочистваме душите си, защото разбрахме, че се намираме в конфликт не само със самите себе си, но и с хората и обстоятелствата в света, в който живеем. Трябваше да потърсим примирие, така че направихме списък на хората, на които бяхме причинили зло и пожелахме да се помирим с тях.
Продължихме това и при стъпка Девета, като изкупувахме вината си пред засегнатите, освен в случаите, когато това би навредило на тях или на други хора.
От този момент, при стъпка Десета, започнахме да изграждаме основите на ежедневния си живот и ясно осъзнахме, че трябва да продължим с личния самоанализ и незабавното признаване на грешките, които допускаме.
При стъпка Единадесета видяхме, че ако Висшата сила ни бе възвърнала здравия разум, и ни бе дала възможност да живеем в душевен покой в един мъчително объркан свят, то тогава си струва да опознаем по-добре Висшата сила чрез колкото се може по-пряк контакт. Открихме, че постоянството в медитацията и молитвата откриваше пътеката така, че там, където преди имаше само едно малко поточе, сега течеше река, водеща ни до сила, на която можехме да разчитаме, и до сигурно напътствие от Бог, така както все по-добре започвахме да Го разбираме.
И така, осъществявайки тези Стъпки, ние достигнахме до духовно пробуждане, в което вече нямаше никакво съмнение. Виждайки тези, които сега започваха и все още не се съмняваха в себе си, останалите от нас бяха в състояние да забележат настъпващата промяна.
Какво още може да се каже за стъпка Дванадесета? Чудесната енергия, която тя освобождава и предаването на посланието на АА на други страдащи алкохолици, което в крайна сметка превръща Дванадесетте стъпки в ръководно начало на всички наши дела, е отплатата, великолепната реалност на братството на "Анонимните алкохолици".
Дори и последният от новодошлите изпитва удоволствие, за което и на сън не е мечтал, когато се опитва да помогне на събрат алкохолик, който е по-сляп от него. Това означава наистина да даваш, без да очакваш отплата. Той не очаква неговият събрат по страдание да му заплати, дори не очаква от него да го обича. И тогава открива, че чрез божествения парадокс на този начин на даване е открил собственото си възнаграждение, независимо от това дали брат му вече е получил нещо или все още не е.
Практически всеки член на АА заявява, че няма по-дълбоко удовлетворение и по-голяма радост от доброто изпълнение на стъпка Дванадесета.” Редактирано от Eми® на 15.09.06 10:48.
|
Re: ще настъпи ли промяната... [re: пътyвaщ]
