|
Мии, добре алкажа,
Щом си рекъл, ще постна тук някои от първите ти писма - по мой избор
Защо само до Спас и Лейди? Мисля, че ще е доста поучително и за другите.
Голямо писане падна преди един месец, ама си струваше, нали?
-----------
здрасти,
видях този мейл в сайта на аа. на 15.08. ще стане една година откак не съм пил. надявам се да стане. очаквам да стане. трябва да стане. преди това пих 11 години, редовно. последните четири - много здраво. последните две - нещо като нон стоп. после, в един безнадежден ден, ми попаднаха едни книги на една полска психоложка. забравих и името, защото пък после ги дадох книгите на други хора. войтило беше май. и както разлиствах книгата, така и останах доста време прав. разпознах се вътре и други хора разпознах. после вече беше лесно да не пия. преди седмица обикалях сам из родопите. слязох на асфалта някъде на юг от чепеларе. хванах на стоп една уазка. вътре имаше трима души. единият пиеше ракия, другият бира, а третият караше. този с ракията ми предложи да пия. пийни си. аз му отвърнах, че не пия. защо? защото съм алкохолик. тука той заподозря, че нещо се подигравам с него. като разбра, че просто говоря за себе си се разприказвахме. почна да ме убеждава, че не съм алкохолик. започна да ми говори и за волята. че съм бил имал воля да не пия. нямах време да му обяснявам, че при мен съвсем не е въпрос на воля, а единствено и само на осъзнаване на истината. простата истина. че когато съм опитвал да си наложа да не пия, съм влизал в най-плътните си запои. нямах време. оказа се, че също бил спрял преди време за една година да не пия и после му станало много зле. срещал се доста време с психиатър и двамата си пиели джина докато той се оправил. не знам какво разбираше под оправяне, но в 11.30 преди обед беше пиян. както и аз много пъти преди да спра. нямаше време да говорим. много настойчиво ме караше да си пийна. изпрати ме с думите да не съм говорил глупости и че не съм бил алкохолик. много набързо ме разкриха.
някъде около два месеца след като спрях да пия, спря и един приятел. и той досега не е пил. също е разбрал, че е алкохолик. двамата си говорим често и за алкохола и за другите зависимости, които се показаха под него. стана така, че се отказах от една огромна част от досегашния си живот. от отношения и хора. сега се опитвам да разбера точно с какво искам да се занимавам. какво ми прави кеф. не ми се пълни празнотата с баласт.
едно от нещата, които правех с удоволствие и преди и след като спрях да пия е да пиша писма. от около три месеца няма и с кого да си пиша.
ами това е. чао.
-----------
здрасти, много благодаря че ми писа.
всъщност си мислех, че няма начин да не получа писмо, ако наистина насреща е отказал се да пие алкохолик. е въпрос и на връзка.
последното пиене на моят приятел беше на едно погребение. той ми каза де. аз не съм присъствал. там въртели една бутилка водка. този негов приятел умрял мъртво пиян, забит в дърво и с километраж спрял на 170 километра в час. след около двадесет дена бяхме на кафе с приятеля ми и дойде едно пияно момче с черна кърпа около врата. и започна да се тръшка нещо като ме видя. да плаче, да се запознава. оказа се, че много съм приличал на катастрофиралия. по думите на всички. някаква еуфория настана. едва ли не се очакваше, че съм се върнал от мъртвите. после естествено се разочароваха от мен и спряха да ме харесват, защото освен че не пиех ме обвиняваха, че съм отказал...
-----------
... трябваше много скоростно да пратя писмото, за да свърша една друга работа. леко забравих докъде съм стигнал. май беше нещо за пиенето:)
аз карах най-редовно пиян. карал съм и вечер в насрещното със сто и петдесет срещу някой, който не е минал навреме на къси.
след като спрях алкохолът в живота ми настана друг вид хаос. нещата изведнъж станаха доста по-зле. трябва да свършвам.
чао
-----------
реших да свършвам работа за днес. и работата реши да свърши с мен. съвпадение.
защо нещата станаха по-зле при мен.
нещо като стандартната фраза от сорта на мисля за днес, а утрето да се оправя само. това е и фразата на Сик Бой от Трейнспотинг.
една от фразите, за която се закачих, когато спирах да пия е, че няма да стане по-лесно. че търсенето на по-лесното е причина за алкохолната болест. че алкохолната болест е болест на психиката, при която човек не желае да се срещне лице в лице с проблема. не ми се задълбочава сега, но според един човек и вярата в бога, вярата, че Той ще те отърве от алкохола е друга форма, проява, на същата алкохолна болест. не ми се задълбава там сега, защото пък някои хора само това ги крепи да не пият.
защо при мене стана по-зле е въпрос, който си задавам всеки ден.
възможни отговори:
1.може само да си въобразявам, че е станало по-зле.
2.доброто и злото и в частност търсенето на блаженството и доволството и лесното и хубавото е създало алкохолната ми психика.
3.алкохолът, пиенето на алкохол е само върхът на айсберга /извинявам се за клишето, по принцип мразя клишетата и винаги се опитвам да намеря реални факти зад общоизвестните думи, словосъчетания, поговорки, истини, постулати, канони, клетви, молитви и т.н., но не винаги има начин, пък и понякога се губи време и вместо разбиране води до спор/ дълга дълга скоба. нека отворя една скоба и други подобни общоинформативни. забърках се.
забравил съм си ключовете за дома на едно място и ще ходя да си ги взимам, а набрах скорост. ще запомня, че стигнах до отговор три, до върха на айсберга, защо под алкохола има други работи, защо пиенето на алкохол е симптом, проявна форма на друг проблем, други батаци. това е само моя теория. до после.
-----------
свърших с ключовете. стигнах пак до айсберга. и на мен ми беше гот първите месеци. вчера като прочетох, че трезвееш от три месеца, си помислих, че би трябвало от доста време да не пиеш. в тези полските книги за алкохолиците прочетох, че първите няколко месеца се наричат сухота. алкохоликът кара на сухо. като минат три, шест, или една година /според различни теории на различни алкохолици/ настъпва период на трезвеене. и говорят за още един период - на здравеене, но не се сещам кога, според кого.
но и при мен първите месеци си бяха наред. единствената ми цел и радостта от нейното изпълнение бяха непиенето. и толкова. но след толкова непиене, започна реалното изтрезняване. когато не се концентрирах толкова върху себе си и алкохола, трябваше да погледна себе си и другите работи. и тогава лъснаха едни говна, с извинение. и тогава ми стана ясно защо съм аджеба алкохолик и какво приблизително може да означава това. лъснаха всичките ми нерешени проблеми, незавършени работи, неказани приказки, преебани отношения, страхове. попресилих, не лъснаха всичките. и в този момент, като го няма бягането на алкохола, болната психика на алкохолика - моята болна психика, се принуждава да се поразгледа в себе си и наоколо. и тогава някъде започва зора. ами сега накъде. и лъсват другите зависимости. и зависимостите от хората ме поразиха най-много. такова късане на вериги настава. късане ли? елементарно разпъване. веригите ще се разкъсат може би, да не казвам кога си мисля напоследък, че може да стане това.
и страх от хора, отношения и ситуации. страх от живота. и това е нещото което дърпа към чашата.
и някак лесно става, когато човек реши, че единственият проблем му е алкохолът, да замести този алкохол с някаква друга зависимост. и според мен не помага елементарното въздържание от разни работи. тази цялата ситуация ми прилича на схемата с правилната и хомеопатичната медицина. хомеопатите твърдят, че ортодоксалната медицина не лекува хората, а само премахва симптомите. а симптомите сигнализират, че става нещо нередно в тялото на човека, че става някаква борба, нещо се случва. и с елементарното потушаване на симптома не се постига оздравяване, разрешаване на проблема. и някак подобно звучи и с алкохолът - симптом на болна психика.
проблемът е някъде вътре, надолу, дълбоко. и пиенето е симптом, зверска реакция, която на свой ред прецаква организма, спасявайки съзнанието от голите ножове на страшното ежедневие. така твърдят, че действат антибиотиците. справят се с някакъв проблем, лекуват или потушават симптомите, но оставят след себе си разруха и е въпрос на време болестта да се върне и да завари организъм, който не може да се защити. и с елементарното непиене, още повече във вида на волево непиене, както го практикуват някои хора, според мен изобщо не работи. изобщо не води до там, че алкохоликът да се освободи, да се излекува, да отрезнее и да оздравее. стига се до насилствена сухота и заместване на алкохола с нещо друго.
не ми се ще да твърдя, че и вярата в бог е едно такова елементарно заместване. все пак аз съм един нещастен алкохолик, който не пие едва от една година и едва ли е осъзнал нещо кой знае какво.
та за зора после. нали ти бях писал за онзи, който ме качи на стоп и който ми каза, че след една година пиене стигнал до психиатър, който го оправил като си пиели заедно. та този човек, според мен, се е сблъскал с истинските си проблеми и не е успял да ги разреши. натиснал го е страхът, който страх е прераснал в параноя. и много ясно, че на всички е ясно, че алкохолът не е бил проблемът му или не това е начинът за разрешаване на този проблем. и психиатърът го е върнал обратно, дал му е оръжието за справяне с проблемите, дал му е да пие. защото е разбрал, че този човек не може да се оправи без да пие или той не може да му помогне да се оправи без да пие или пък този психиатър и хал хабер си е нямал от алкохолизъм.
като спрях да пия, нямаше с кого да си говоря за това. никой не ме разбираше. никой не вдяваше какво му говоря, какъв ми е проблемът. започваха да говорят за воля, за по едно малко, за мярката, за пиенето в нормалните граници и другите купища говна. никой не ме чуваше като му говоря, че нямам воля, че не мога да пия едно, че едното е равно на хиляда, че съм болен, че се страхувам и от акохола и от живота, че не мога и не искам да живея повече така, че не издържам на страха на болката и на вината. че вече нищо не ми носи удоволствие. че ми омръзна да се прецаквам. че ми омръзна да си обещавам, че няма повече да пия. че ще пия само две бири и после да се осъзная след една седмица и да не смея да се погледна в огледалото, да не искам да се събудя, да не искам да отрезнея.
и после един човек ме изслушваше и четеше писмата ми. но той също не бе алкохолик и не се получава някак. в един момент като усетя, че няма разбиране и ми се поражда един гаден вкус в устата. нещо като събуждането в легло след запой с жена и бясното желание да драсна. или други елементи на такова отношение, подплатено с алкохол, в края на които стои само едно отвращение от всичко станало. не съм май много ясен, но не ми се ще да ставам прекалено детайлен.
пък и се ориентирам към свършване с писането за днес.
пиша дълги писма, но това не ми отнема много време. пиша с десет пръста и като почна не се замислям много много какви ги редя.
друг интересен феномен в първите три-четири месеца на непиене беше сънуването ми, че пия. и суперкофти усещането, като осъзная насън, че пия или че съм отпил глътка. невероятното гадно предателство. за кой ли път се предавам - аз - единственият на когото мога да разчитам. още едно несдържано обещание. повечето сънища бяха от сорта - надигам чаша с бира, допирам устните си и вкарвам глътка. и в този момент се усещам и О УЖАС УЖАС УЖАС. нали си обещах, че нямаше да пия повече. и тези кофти усещания, си мисля, че ми помогнаха много. да изпитам чувството, което бих изпитал, ако наистина и наживо и реално бих отпил чаша бира. нещо като душевна сауна или тренажор.
леко се опасявам, да не съм прекалил с това писмо. но ми се беше набрало. и напоследък не съм говорил за тези работи с никой. говорил съм ги няколко човека, но не върви да се повтарям. а като ги пиша на някой, който ги чува за първи път, като че ли си ги намествам и ги поглеждам по нов начин.
един от съветите към сега спиращите алкохола беше да си водят дневник. аз го водих около месец. но после си намерих един човек, с който да си пиша и някак това ми действаше по-добре от дневника. обръщах се към друг човек. тъпичко се чувствах да стоя и да пиша на себе си в една тетрадка. и няколко месеца си писах с този човек. и това много ми помогна. аз си пишех моите работи и влизах надълбоко и изваждах доста кофти работи. тя пък си пишеше своите работи. и не коментирахме един на друг нещата, а просто всеки ползваше излиянието на другия за вдъхновение и за начало на своето писмо, на своята следваща история.
но после стана така, че почнахме да се виждаме често извън мрежата и номера с писмата вече не става. не ми се води дневник. и чувствам липсата от ровенето в себе си.
-----------
здрасти.
тази сутрин ти прочетох писмото. преди най-много един час ти написах едно много дълго писмо. после нещо се сгафи при изпращането. сега може да съм ти го пратил. но по-скоро не. ще пробвам някаква възстановка. много ме беше яд.
май трябваше да изчакам да забравя какво съм писал…
като ти писах това писмо и после се замислих. какво като не съм пил от една година. животът ми стана още по-кофти. не ми се живееше. и какво като не съм пил. пак само се правя на много умен.
и влязох да видя 12 стъпки. влязох в четвъртата. случайно. четох и както преди една година, когато попаднах на книгата на войдило и се разпознах като алкохолик така и сега видях какво има под алкохолизма и пак се разпознах. брее,брее,брее. и като взех та ги разпечатах и после избързах да ги занеса на моят френд дето тръгваше за селестар. аз и без това трябваше да го видя да му дам палатката. и му викам - на погрешен път сме били. въртим се на едно място. хващай тези работи и да ги четеш там. много по драматично беше в действителност. трябва да съм приличал на баба дето вещае третата световна, щото тръгна леко приведен към къщи да си оправя багажа. оттогава не се е обадил. може да е спекъл. ще видим.
и схванах как съм търсил нещо в този кръговрат и тогава съм набарал аа по нета. после на теб писмо. щото не си падам по мъже:)
след четвърта стъпка и схващането за какво става въпрос ми стана ясно какво търся от тебе и че ти си на моят хал и още по зле. после се размотах из аа. прочетох историите. прочетох по форумите разни работи. направи ми впечатление алки. отнякъде се връзва, че е йошко. и си викам, че ако някой е наясно и може да измъкне друг човек, то това е този тип.
и му писах веднага. и почнах с него стъпките. светлина в тунела и надежда за измъкване.
тъй. опитвам се да си припомня дъ бест от предходното писмо, на което това е кавър. там описвах как ме е ядосал един мой питомец. изпил една бира и т.н.
дали му я от съжаление. от съжаление - отрова.
вече знам какво ми се прави и това въведе ред в живота ми. искам да се измъкна от алкохола и от дълбинните риби и нищо друго. това е единственото смислено нещо, което може да направи един алкохолик. той всъщност има две алтернативи - да се измъкне от рибите или като мен да чака някой да му вкара биричка в ръката и си ебе мамата.
затуй, блъскай по стъпките и недей да пиеш. всичко друго ще си дойде толкова на място, че не е за вярване.
това не е съвет. това е самата истина. казва я един дето се мислеше за много умен и че може сам да се оправи с алкохола и че се е оправил даже. говна с барут, както казва един мой приятел.
много се кефя дето разбрах засега какво трябва да правя. просто всичко се намести. към свободата, към свободата.
за там бях тръгнал, но забравил бях изглежда по пътя.
давайй емиии.
всичко ще е супер. следвай стъпките на йошко и се кефи на любовта си и не знам какво още, но май от друго няма нужда.
сега се сетих, че ако си напипала съвети в писмото, смачкай ги като червеи. това бях написал в предното. това пиша и в ремикса.
на мене просто ми е кеф сега и не мога да спра да пиша.
айде чао
------------
Ехх алкажа, приятелю ... как се изменят нещата, а?
И не е чак пък толкова трудно да му се невиди, ако наистина имаш желание, мдаа.
Айде, със здраве и Бог да е с теб!
--------------------------------------------
ПП Като регистриран юзер на дира, имам право до 6 часа от постването на мнението ми да го редактирам или изтрия. Така че, ако сгафих, пиши ми ... ще залича темата!
Редактирано от Eми® на 13.09.06 14:50.
|
С твое позволение :) [re: aлkaжa]
