хахах
това с шахата ми хареса :) добро е
ми мисля че съм шляпал в таз шахта...смърди..

всъщност съм чел цяло стихотворение и доста го харесах
колко пъти падах в таз дупка , в други дупки...
Ето го : от " Тибетска книга за живота и смъртта " на Согиал Ринпоче

И въпреки всичко размислите могат постепенно да ни доведат до мъдростта. Можем да прозрем, че отново и отново попадаме в кръга на постоянно повтарящите се шаблони, и да закопнеем да се измъкнем от него. Разбира се, може и да не успеем, но може постепенно да се освободим и да се променим. Следващото стихотворение е достатъчно красноречиво.

Нарича се „Автобиография в пет глави" :

1) Вървя по улицата.
На тротоара има дълбока дупка.
Падам в нея.
Загубена съм... нямам надежда.
Не е моя вината.
Нужна ми е вечността, за да намеря изход.

2) Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Правя се, че не я виждам.
Падам отново.
Не мога да повярвам, че съм на същото място!
Но не е моя вината.
Отново ми трябва много време, за да се измъкна.

3) Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка.
Виждам, че е там.
И пак падам в нея... това е навик.
Очите ми са отворени, зная къде съм.
Аз съм виновна.
Измъквам се незабавно:

4) Вървя по същата улица.
На тротоара има дълбока дупка. Заобикалям я.

5) Вървя по друга улица.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите