|
Първо - Поздравления за писането като регистрирана, Чавдарче!
Второ - Събудих се от гръмотевиците навън и станах да изключа компютъра ми, заради бурята, но твоят постинг така ме разтърси, че забравих за какво съм станала.
Лоша работа... когато аз писах преди 5 години в клуба на разведените (нерегистрирана), търсейки помощ как да постъпя, за да спася семейството си - получих най-много мнения "Бягай!"
Мда... решението беше мое, само ми трябваше още нещо за да се престраша!
Сега, 5 години щастливо разведена, осъзнавам, че това е правилното ми решение. Въпреки, че след развода аз се пристрастих към алкохола и надминах мъжа ми в това отношение, знам, че така е трябвало да стане. Спасих себе си и детето си... Когато живееш с някой и го обичаш, гледаш от "общата ви" нагласа към света. Ставаш "Ние", защото сте семейство и като се случи единия да залитне, другия най-често го следва... Понякога това води до фатален изход, ако не се вземат мерки поне от едната страна, осъзналата проблема...
Виждам, че си на кръстопът: "Знам само едно: така повече не мога. Трябва аз да се променя, за да не виждам ужаса в очите на децата, за да мога да се самоуважавам и, евентуално, да продължа да обичам този човек. "
Нужна е промяна... Това, което пишеш е сериозно, повярвай ми... Минала съм през всичко възможно "за да сме заедно" и през това също съм минала "... някъде през годините блъскане и трудене, водката стана третият вечер. Първо по малко, после по повече." И нещата взеха да стават главоломни. Той все по-често се напиваше. Не че и аз не бях до него, но той ставаше лош, започвахме да се караме, няколко пъти ми посяга. Блъскаше ми главата в земята..., ама нямаше кой да го спре, дъщеря ми (тогава на 4 г.) пищеше в креватчето си, гледаше ни с ужас и в безсилието си, се завиваше през глава...
Накрая стигнах и до това - преди 2 години: "само ще споделя, че никога не съм пила преди обед, че не треперя, че не повръщам... Работя интелектуална работа, ставам рано, пия една кофа айрян и съм нов човек. Баси оправданието... "
Да, и аз бях по-лошата, щото нося... но дойде един момент, когато не можех да нося повече... А вече живеех сама с 5-годишното ми дете... и водката.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Не е важно колко пъти ще паднеш, важното е да имаш куража да се изправиш!
Редактирано от Eми® на 28.08.06 07:26.
|
Re: Срамувах се.. [re: 4avdar4e]
