|
Срамувах се, не исках да пиша регистрирана. В дира съм от доста години и ме познават доста хора. След много четене реших, че може би това е първата стъпка. Продължава да си ме е срам, но ще напиша това, което мисля...
Ще разкажа накратко, щото сигурно много такива истории сте чули... Двамата с мъжа ми сме заедно от 20 годин, от училище. Обичаме се, имаме две чудесни момчета. Борихме се цялото това време - за образование, за работа, живяхме под наем, макар че и двамата сме от София. За да сме заедно. Някъде през годините блъскане и трудене, водката стана третият вечер. Първо по малко, после по повече.
Той работеше в ресторант, сутрин го виждах, че си сипва водка в кафето преди да тръгне на работа, за "събужане". За мое "оправдание" само ще споделя, че никога не съм пила преди обед, че не треперя, че не повръщам... Работя интелектуална работа, ставам рано, пия една кофа айрян и съм нов човек. Баси оправданието...
Всичко уж е наред, но напоследък (от няколко месеца) нещата взеха да стават главоломни. Той все по-често се напива. Не че и аз не съм до него, но той става лош, започнахме да се караме, няколко пъти ми посяга, последният е от миналата седмица. Блъскаше ми главата в земята, докато големият ни син (почти на 13) не го спря. Странно, дотогава не се замислях сериозно, какво причиняваме на децата си... Имало е и други такива сценки преди години, но примерно веднъж на 2.
Знам, че аз съм по-лошата, щото нося... Но днес ми дойде много. Имах, както обикновено, да работя в неделя. Той заведе малкия на детската площадка. В един момент отидох при тях, нещо ме човъркаше отвътре. Имах и една цигара, пък и реших, че сутринта ще си довърша нещата. Беше пиян. Много. Сам с 5-годишно дете. Малко по-късно заспа на пейката. Няма да ви разказвам шокът за децата... Малко или повече явно сте го преживели. Оставих го там. Не знам дали, кога и как ще се върне.
Знам само едно: така повече не мога. Трябва аз да се променя, за да не виждам ужаса в очите на децата, за да мога да се самоуважавам и, евентуално, да продължа да обичам този човек.
Помощ!
П.П. За 5 години, откак съм регистрирана в дира, това е най-дългият ми постинг. Можех и още да напиша, но реших да не досаждам като за първо нахлуване...
|
Срамувах се..
