|
В действителност голяма част от алкохолиците са хора, много добре функциониращи социално; професионално те са – до време – по-способни от не-алкохолиците.
Не е задължително алкохоликът да пие всекидневно; повече от половината пият на периоди: след продължителните запои настъпват – с времето все по-къси – периоди на въздържание.
Този периодичен характер на пиенето заблуждава пиещия, семейството му, а често и лекарите; това за тях е доказателство за контрол над алкохола. Всъщност обаче прекъсванията в пиенето нищо не доказват. Почти всеки алкохолик може да сдържи обещанието, че през близките няколко месеца няма да близне и капка алкохол.
Никой алкохолик обаче няма да сдържи обещанието, че един месец всеки ден ще пие само по две чашки алкохол, не повече.
Здравият пияница ще може да премине през такъв тест, алкохоликът ще се напие още след няколко дни.
Защото същността на болестта е загубата на контрол над алкохола.
Болестта се състои от два елемента: натрапчивата мисъл, която е причината алкохоликът да не може да си представи живота без алкохол и дори след дълго прекъсване посяга към чашката; физическа алергия, която се обажда веднага след изпиването на първата капка и причинява загуба на контрола над количеството изпит алкохол: болният пие чак докато се напие. Той си обещава, че ще изпие само една биричка, а се връща вкъщи пиян. Въпреки че всяко пиянство предизвиква все по-сериозни здравословни, семейни, социални, а често и правни проблеми, алкохоликът се напива отново. И отново. И отново. Като че ли изобщо не може да се научи от лошия си опит. Той прилича на човек, който непрекъснато си пъха ръката в горещата печка въпреки все по-болезнените опарвания. Човек със здрав разум не постъпва така; алкохоликът обаче не е със здрав разум.
Но това не е всичко. Най-странното е, че въпреки наличието на лесно разпознаваеми симптоми, самият алкoхолик почти до края не знае, че е болен. Защото алкохолизмът е от тези особени болести, определяни в английския език като „болести на отрицанието“ (diseases of denial). Също както при наркоманията, лекоманията, всички други зависимости и някои психични болести – интегрална част от зависимостта към алкохола е механизъм, който непрекъснато убеждава болния в това, че не е алкохолик.
Подозрението в алкохолизъм е много сериозно обвинение. Защото то има еднозначен морален отзвук. Никой не си признава лесно това, че е разпуснат, особено когато се чувства невинен. А пък нали алкохоликът не се напива предумишлено. Той сам не може да разбере защо се напива. Така че се опитва да оправдае своите постъпки, като прилага рационализирането, т.е. старае се да ги „обясни“ по рационален начин.
Намира различни причини: проблеми в работата и семейни проблеми, раздразнение и трудно детство. Политическите събития. Историята и географията. Несъзнателно се опитва да отклони своето внимание от алкохолизма, да прехвърли вината върху някой друг. Най-често върху най-близките. Понякога алкохоликът, съвсем подсъзнателно, търси конфликт, търси страдание, за да може да каже: „пих, защото…“ или да намери претекст да се напие без чувство за вина.
Рационализирането, цикличните прекъсвания в пиенето, свръхусърдието в работата и грижовността вкъщи в периодите на непиене, манипулирането на хората и фактите, избирателната памет и много други механизми за самозаблуждение – всичко това създава необикновено силна система от отрицания, благодарение на която алкохоликът се защитава от мисълта, че е алкохолик.
Тази структура от отрицания има преди всичко интелектуален характер и е особено силна при образованите хора.
С други думи, алкохоликът не вярва, че е алкохолик. А същевременно има все повече неприятни усещания. Чувство за вина и угризения на съвестта. Страх от телефонния звън и при вида на пощенската кутия. Все по-честа смяна на настроенията.
* Чувство, че другите го отхвърлят.
* Агресия и озлобление.
* Болезнена ревност и подозрителност.
* Склонност към самосъжаление.
* Чувство за самота и изолация.
И най-болезненото: липса на чувството за собствената си ценност.
Докато накрая започне да се събужда с проклятия в уста; със страха какви неприятности ще му донесе идващият ден. С мечтата да избяга от този ден: да спи, да не става, да се напие. Заблужденията не му позволяват да забележи истинския източник на тези състояния. Алкохоликът е предубеден, че причината за неговите проблеми са другите хора или обстоятелствата, в които живее. Решава да промени тези обстоятелства. Решава да тренира и да тича. Да се разведе. Да замине. Да си смени работата. Да се ожени. Да се върне. Всичко е напразно. Промените не помагат, защото алкохоликът не може да избяга от себе си и от своята болест, която му причинява вече толкова здравословни, семейни, професионални и правни проблеми, че болният се признава за победен и отива на лекар.
|
Не всеки, който пие много, е алкохолик
