Много точна отметка -
"начина на мислене на алкохолика - целият проблем идва от там. " Стартирало това мислене от опит за бягство от среща с неудобен,неприятен проблем самият болен не знае как да го нарече в началото,/в никой случай- зависимост..."кой аз- зависим?Аз съм толкова силен"/ но му става удобна схема,която с годините довежда до ....
След като той самият не знае,че е болен ,как близките му ще разберат.И съпругата и тя заблудена до мозъка на костите си поема повече от 50 % от товара надолу,надолу...Правят си дом,деца-тя може всичко-сметки,работа,деца...станала е едно хахо,но няма време да се види от страни ,натрупва многогодишен опит,;
той в кръчмата ,оная ,дето всички му казват "здрасти"...Успехи имат децата му,още едно уверение,че той е на правия,най-правия житейски път.Не,не защото те сами,без негово внимание и подкрепа- той ,баща им е нон-стоп алкохолно ангажиран /майката,т.е аз-"помагам"- срамувам се заради него,и се заемам с бащините задължения,справям се/,защото -просто той е най-умния,казва на сътрапезниците си,които черпи обилно,за да му ръкопляскат и му четкат егото.Успехите се знаят в детайли в кръчмата -завиждат му,на него - криле му растат...Ами ,как ще се удържаш и не отидеш в този твой храм,където тъй ти се отпуска душата...Влечението е неудържимо!И все пак убедена съм,че като всеки процес ,това встрастяване с годините намалява.И също така,че лекарство няма от ония за стандартно болните.И как беше ..."да имам сили да приема това,което не мога да променя" е лозунга на съзависимите.
Поздрави на всички

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите