Това е извадка от "Голямата книга" на АА

Факт е, че повечето алкохолици по все още неясни причини са загубили правото на избор в пиенето. Нашата тъй наречена воля престава да съществува. Ние не сме в състояние в дадени моменти да извикаме в съзнанието си с достатъчна сила спомена за страданието и унижението, което сме преживели само седмица или месец по-рано. Ние сме беззащитни пред първата чаша.

Почти сигурните последствия, които идват след поемането дори на чаша бира, не ни карат да се замисляме. Ако ни минат през ум такива мисли, те са мъгляви и лесно се изместват от предишната неоснователна идея, че този път ще се държим като другите. Онзи вид защита, която ни възпира да поставим ръцете си върху гореща печка, напълно се проваля.

Алкохоликът просто може да си казва: “Този път няма да се опаря, така че – ха, наздраве!” Или може би въобще не се замисля. Колко често някои от нас са започвали да пият по този безгрижен начин и след третата или четвъртата чаша са започвали да чукат по бара и си казват: “За Бога, защо отново започнах?” След малко тази мисъл се измества от друга: “Добре, ще спра след шестата.” Или: “Изобщо има ли някакъв смисъл?”

Когато този начин на мислене се наложи у даден индивид, предразположен към алкохолизъм, той вече е преминал отвъд границата, до която може да получи човешка помощ и ако не бъде поставен под ключ, може да загине или полудее.

Тези голи и грозни факти са доказани от легионите алкохолици в историята на човечеството. Ако не беше Божията милост, би могло да има още хиляди убедителни доказателства. Толкова много хора искат да спрат, но не могат.