|
При Първа Стъпка ние се сблъскваме с реалността на нашия живот.
Възможно е за първи път най-накрая да признаем поражението и идваме до разбирането за това, че се нуждаем от помощ.
Можем да видим, че Първа Стъпка се състои от две части:
Първа част е признаването на това, че имаме налудничави черти. Тези черти се проявяват в начините, по които ние манипулираме с нещата в нашия живот, за да облекчим своята вътрешна болка, възникваща от нашата борба. Ние сме в клещите на адиктивния процес, който ни прави безсилни пред собственото ни поведение.
Втората част е признанието на това, че сме изгубили контрол над своя живот, той е станал неуправляем и ще остане неуправляем, ако продължаваме да настояваме за това, да живеем по собственото си разбиране.
Нашата гордост възстава против признаването на безсилието ни и прекратяването на опитите да контролираме. Ние привикнахме да приемаме пълна отговорност за всичко, което става в нашия живот и в живота на другите.
Когато започваме да приемаме ситуацията, в която реално се намираме, ние естествено започваме да задаваме други въпроси.
Чувстваме се плахи новаци в областта на духовното и се опитваме да разберем, защо този живот, който ни се иска, ни се изплъзва.
Приятелите ни може да ни посъветват да поговорим с психотерапевт или с уважаван родственик. Няма значение към каква външна помощ прибягваме, за нас няма да има облекчение докато ние сами, вътре в ума и сърцето си не признаем своето безсилие.
Тогава и само тогава можем да започнем да виждаме, че Първа Стъпка е началото на пътя, който ще ни изведе от нашата ситуация.
Втората част на Първа стъпка, признанието на това, че нашият живот е станал неуправляем, е също толкова трудна за приемане, както и първата. Ние можем да станем по-внимателни към начините на мислене и поведение, които сме използвали в миналото, на които сме разчитали, за да скрием истината за себе си и днес.
На нас ни е необходимо да бъдем напълно честни, да се откажем от всякакви трикове и да видим нещата такива, каквито те се явяват.
Когато престанем да търсим оправдания за своето поведение, ние правим първата стъпка към смирението, което ни е необходимо, за да приемем духовното ръководство. Именно чрез духовното ръководство ние можем да започнем да възстановяваме себе си и своя живот.
Докато ние не признаем тази истина, нашият път към оздравяването е закрит.
Нашето оздравяване започва, когато сме готови да признаем своите проблеми и предприемем стъпки към тяхното разрешаване.
В течение на придвижването ни по Програмата ние ще забележим, че дълбоки и истински изменения не стават в резултат на старанията ни да изменим своя живот. Колкото и да ни се иска това изменение на външните условия не решава вътрешните ни проблеми.
Чудото на изцелението изисква да се откажем от надеждата, че можем да излекуваме своя живот, манипулирайки с външните обстоятелства. Нашата готовност да работим по стъпките ще даде начало на реалното оздравяване, което започва отвътре.
|
Размишления върху Стъпка Първа
