"Но, кажи - постигнала ли си някакъв успех? Да не се чувстваш виновна е , рабира се, успех , но помага ли позицията ти на баща ти?"

Мисля, че понякога можем да помогнем на някого много повече, като просто го оставим да живее живота си както намери за добре. Мисля, че позицията ми помогна не само на баща ми, но и на мен - с един куршум два заека
Той в момента не пие /да чукна на дърво/, отказа цигарите и дори има амбицията да спре кафето, за това естествено нямам никаква заслуга аз ... Ако бях започнала да го контролирам сигурно щяхме да се изпокараме, да си скъсаме нервите и да не можем да се гледаме. Когато човек се опитва да контролира някого, той с това всъщност му казва "Ти не знаеш какво да правиш със собствения си живот, аз по-добре знам от теб какво трябва да правиш". Контролът лишава от чувство за отговорност контролирания, прави го слаб и беззащитен като дете. Контролираните хора не се научават сами да се грижат за себе си и вечно очакват другите да направят за тях това, което те сами би трябвало да правят за себе си. Контролираните хора са лишени от възможността да грешат и съответно да се учат от грешките си, а според мен човек се учи най-вече от собствените си грешки...