Здравейте алки и мара,
Точно тази притча ми разказа онзи ден една приятелка и сега като чета ми се приплаква. Защо е толкова трудно човек да повярва и да се смири?
Защо е по - лесно да се бием по гърдите на върха на самотата и изтерзани да се чудим какъв е смисъла на живота?И казваме - нека първо някой ме излекува , после ще повярвам?Държим вратата затворена и си умираме в инат край нея.