Напълно се присъединявам към казаното от "nekoi". Това, с което мога да ти помогна К.Н.К е, че е възможно и правилно, да се освободиш (поне до-голяма степен) от чувството си за вина. Разбирам те. Чувстваш се виновна за това, че не успяваш да промениш нещата. Чувстваш се виновна, че не виждаш пътя, който след това да покажеш на него. Освободи се от тази вина. Ти не си Бог и не можеш да виждаш и правиш повече, отколкото е дадено на обикновения човек. А ти вероятно правиш за брат си повече, отколкото той прави за себе си. Дълги години се чувствах виновна за това, че не успявам да променя брат си. В един момент осъзнах, че това до голяма степен се дължи на самочувствието ми на човек - способен да поема големи натоварвания. Дължи се на желанието ми да успокоя и спестя част от тревогите на майка ни и да се чувствам виновна към нея, когато не успявам. Да, но аз съм обикновен човек с обикновени възможности.
К.Н.К., до голяма степен успях да се освободя от чувството си за вина. Това не означава, че започнах да правя по-малко за брат ми. Не. Просто разбрах, че мога да го правя и без да го приемам като наказание за вината, че не съм успяла да предотвратя състоянието на брат ми. К.Н.К., това, че го обичаш и му помагаш е достатъчно.