не съм оперирана от това да бъда човек и все още имам чувства. А и периферно зрение :)
Мислех си, че съм надживяла и преживяла болката и обидата на сина ми от откритието му, че съм алкохоличка. Не съм.
Мислех си, че съм готова - след някакъвси трезв период - да бъда тази силна личност, която искам и се опитвам да бъда. Не съм.
Мислех си, че мога да бъда великодушна при всякави обстоятелства. Не съм.
Мислех си, че ние можем - АЗ мога де се променя, да бъда по-истинската аз. Греша ли? Все още не знам.
Чистач и Хигиенист - а и другият, неслучайно четат тук. Дали някой ще ми повярва, че ми е мъчно за тях? Засега. Знам, че и те имат шанс. Нелесен избор имат пред себе си.
То пък какво ли е лесно? Все трябва много, много да се трудим, за да получим хубавите си неща... Но ако не беше така, щяхме ли да ги ценим?! Ако не сме вложили нещо съществено от себе си - дали бихме могли да се зарадваме?
Не, че е задължително да ни се случи, ако сме го направили... Шанс :) Понякога попадаш на хора, а друг път - не. Така е: преди време някой тук писа, че справедливостта е абстракция - измислена от човека за успокоение или за амбиция. Майстори сме в това! Много правилно се изрази човекът :)
С цялото ми уважение към "некой" - нека и "Чистач", и "Хигиенист", а другият :) да четат тук: може да има полза за някого :) Вярвам, че ще се случи нещо хубаво за някого от тях. И им го пожелавам отново.