Да наистина брат ми все още практически е млад,но...духовно и емоционално съвсем не е така.Той също е много умен и невероятно кадърен,но и баща ми беше такъв и какво от това?За щастие не живеем заедно,но тревогите и притесненията са у нас.Звънят ми разни хора и кой ми се оплаква от него,кой ме обвинява,че едва ли не сме го оставили и не искаме да му помогнем.По повод парите-рядко му давам в брой-точно заради това да не ги изпие,но винаги се намира някой "доброжелател"който да му "заеме"пари и точно както казва Сестра аз трябва да ги връщам.Най-лошото е,че когато разговаряме той винаги е съгласен с мен и обещава да вземе мерки ако не заради себе си поне заради мен и майка ни,но това е до следващия път когато нещо или го е ядосало или му е станало мъчно или е щастлив,че нещо хубаво му се е случило.Поводи винаги има.Той няма вече никаква мотивация,а аз се изчерпах откъм съвети и театри.Скоро за малко не се е убил с чужда кола-естествено карал е пиян,прибрахме го от ареста за побой и никога той не е виновен.Ако има нещо с което аз като сестра мога да го мотивирам моля ви кажете ми.Аз наистина съм отчаяна.