Разбирам те. Много добре те разбирам. Брат ми е алкохолик. Обичам го, но обичта ми към него преминава през целия спектър на чувствата - от ярост (заради това, което съзнателно прави със себе си), до задушаващо съчувствие и желание да го предпазвам от всички възможни неприятности, да му спестявам унижението и да се правя, че не забелязвам състоянието му.
Знам какво ти е. Да понасяш ненавистта му към теб, когато ставаш преграда между него и алкохола. Да ти крещи да млъкнеш, когато говориш неща, които той не иска да чува. Да ти се свива сърцето всеки път, когато на улицата срещнеш опърпан алкохолик. Да се страхуваш непрекъснато това да не стигне децата ти. Да се питаш дали не е изкупление за някакви родови грехове. Да понасяш презрителното снизхождение на хора, които са ви познавали в по-добри времена. И да се молиш да стане чудо. И всъщност - да се надяваш само на него, защото всичко друго си опитала.