|
РАЗМИСЛИ
Вчера за първи път от 10 дни се прибрах рано. Валеше дъжд, не ми се разхождаше и след работа направо в нас… Дъщеря ми ме посрещна с радост. Горкото дете, почти не ме вижда. Реших да сготвя нещо за вечеря. Друг път тя яде каквото намери в хладилника или си купува чипс и кроасани. Не знам как се е изхранвала всъщност, но със сигурност не гладува. Сготвих любимата й супа топчета. През това време пуснах пералнята и измих чашите, които вече бяха с връх в мивката. Пих много чай и погледах телевизия. Забелязвам, че обонянието ми се е изострило. Мирише ми на водка…, сетих се че при последния запой изпуснах поредната бутилка в кухнята и тя се разби в теракота… Ужким мих тогава, но явно се е напоило яко и сега смърди, та се не трае.
Хванах се за кофата, парцала и препарата и мих, мих, докато светна :- )
След като вечеряхме си легнахме в 21.30 часа. Тъкмо се унасях и телефонът иззвъня. Кой ли е ? Няма да вдигам. Сигурно е приятеля ми, почерпен здраво и иска да се видим. От 02.05. не сме се виждали и не сме се чували по телефона. Аз тези дни си изключвам телефоните, за да не се обади някой и да ми развали плановете, детето явно е включило телефона. Това изключване не може да продължава дълго, но още нямам готови отговори за отказ на срещи с пиене. Казах си не, няма да се обадя и пак се унесох. Заспах… даже сънувах . Не съм сънувала от години. Беше хубаво. Сутринта станах в 6 ч. бодра и свежа. Осем часа сън. Браво! Усмихнах се отново. Нов ден, нов живот! Толкова добре се чувствам, не може да се опише с думи, изпитвам някакво одухотворено усещане.
Излязохме по-рано. Тя на училище, аз на работа. По пътя ми разказа, че без да иска казала на майка ми за безпаметното ми напиване на Великден. Лоша работа. Майка ми се разкрещяла и изпаднала в нервна криза. После бившия ми съпруг искал да я види и майка ми я завела при неговата майка. Тя се похвалила, че от 2 седмици не пуши, а мойта щерка взела, че казала – А мама вече не пие…
Ужас, как се изпуска това дете. Точно предишната вечер й обяснявах защо съм нервна и че вече не пия…
Както и да е. Изведнъж ми се прииска да мина покрай гимназията, в която учих на времето. И без това бях подранила за работа, за разлика от друг път. Вървейки по уличката си спомних трепета, с който отивах на училище преди двайсетина години, как срещнах първата ми любов… Минах покрай физкултурния салон, загледах се през прозорците – нищо не се е променило. В съзнанието ми изплува, как при един “прескок на коза” щях да се пребия… После си спомних абитюрентската вечер и как на сутринта отидохме боси по асфалта в двора на училището да играеме народна топка. Ех, спомени, спомени. Като на кинолента ми се въртят в главата. Защо ли се връщам точно в онова време?! Тогава запалих първата цигара в “пушкома”, а след това изпих първата чаша алкохол на една бригада… Мда, била съм на 17 години, сега си спомних.
|
РАЗМИСЛИ
