Здравейте една и друга !
Много се радвам, че спирате алкохола и толкова общи неща имаме. Поздравявам ви за решението!
Станахме три и може взаимно да си даваме кураж! Вярвам, че ще успееме! Трябва да стане някакси!
Аз се прибрах преди 1 час и се залепих за компютъра. С такова облекчение прочетох новите постинги и сега се чувствам спокойна. Най-после да се успокоя! Явно нещата при мен лека-полека почват да се оправят. Нямам абстиненция, радвам се на света около мен и ми е едно леко, комфортно и ТРЕЗВО.
Сега ще споделя нещо. Значи видяхте какво беше първите четири дни. Няма алкохол, не ми се работи нищо, не мога да спя, не се срещах с хора, които пият, с две думи отлагах всичко, само и само да не пия!
Много трудно беше да удържа положението на празненството, където бях. Първо, защото не бях достатъчно категорична в издръжливостта си, второ – само 4 дни е много крехък период от трезво време. Но важното е че мина някак си. Пих… опитвах се да пия бавно и да ям повече. Майната му на фигурата ми в момента. Хапвах като за световно, за да не се напия. След първата чаша ракия забелязах, че другите още си имат и никой не си сипва. Почнах да се изнервям леко и погледът ми беше само в бутилката. Ето си казвам, не трябваше да пия първата чаша. И срам, не срам, взех, че си сипах втората, мислейки да приключа с нея. Изпитвах угризения на съвестта и се чудех какво да измисля за да се спра. А беше рано, до края на забавлението имаше много, много часове. Освен това беше страшно хубаво, интересно, та аз не ходя често по такива луксозни места, където се чувстваш като бял човек… Тогава реших да пиша СМС на Приятел (от Форума) и да споделя какво става. Тя ми отговори с подходящ СМС, който ме накара да се замисля известно време и да намаля темпото … После пак разменяхме смс-и и в един момент аз минах на вода, само на вода. Сипвах си вода в чашата от ракията и си пиех колкото си искам. Беше ми много весело. Танцувах цяла нощ на дансинга. Не се спрях въобще. Ама няма това не го мога, не е по мой вкус, всички танци реших, че ги мога и се забавлявах от сърце. Преди да си легна на сутринта, бях изтрезняла. После като се събудих, се чувствах в добра форма. Радвах се на слънцето, на морето, на птичките, на всичко около мен. На връщане, по пътя се замислих. Добре де, какво щеше да стане, ако не бях изпила първата чаша? Ами, много просто – нямаше да има втора, трета… следователно нямаше да се терзая няколко часа – да пия или да не пия и колко да изпия и как да не ме забележат? В никакъв случай нямаше да си прекарам по-зле! Напротив, сигурна съм, даже убедена, че щеше да е по-добре!
Това е за днес!
Идва нова седмица, нека да бъде успешна!
|