Да, половината ми живот до момента е минал под знака на алкохолно опиянение (аз започнах от 17 годишна), което е свързано с усещане за щастие, сила, радост от живота и самочувствие… Преди година, за пръв път се замислих – защо продължавам да го правя, май нещо не е наред, вече не мога да се забавлявам така добре с магията на алкохола... Върховното усещане не е вече същото, то се обръща в обратна посока. Казах си дай да се спра, виж другите как си пият умерено и после спират и си заминават, не като мен – оставам до последно, докато има алкохол и допивам всичко на всички до капка… и даже не ми стига, та по път трябва да си купя, че да не остана на сухо!
Но успях за 1 месец – много трудна битка беше. То не бяха мейли, то не бе шопинг терапия, спорт, с 2 думи ангажираност до дупка и така при първата възможност за почивка, може би от бездействие, от скука или от нужда? пак се почна … но вече с мисълта за спиране, което е много подтискащо. Мислиш нещо – правиш наопаки и пак и пак, почва все по-зле да става и това те кара да се чувстваш нищожество.
Трудно се живее по този начин. И който го е осъзнал, може да ме разбере.

Днес е третият ми ден трезвеност! Мисля, че върви по-леко от преди… сигурно защото вече знам как става…, но до някъде!

Фактът, че днес успях да работя както трябва, да гледам хората в очите открито, без да се налага да симулирам активна дейност на компютъра, да се правя на много заета (чакайки момента да вляза в час), ме кара да се усмихвам по-често, доволна от себе си.