М: "Piq s priqteli, pia sama, pia kogato mi e TAPO abe piq si" - за мен това е едно от най-точните определения за алкохолизма, които съм чувал наскоро... "М" просто си пие и това си е... На въпроса защо пия аз нямам рационално обяснение - като започна и не искам, а в крайна сметка и не мога да спра. Нещо в мен се променя и аз просто не мога да спра да пия... Това което ми помогна беше прозрението, че ако не посегна към първата чаша, няма да пусна този демон в мен, който ме обсебва и заради който не мога да правя нищо освен да се наливам. Другото нещо, което ми помага, когато си казвам, че все пак мога от време на време да опитвам по малко, е да си направя ретроспекция и да видя дали някога преди това е могло да стане. Обикновено това е достатъчно, за да си припомня ясно, че не мога да конролирам процесите, които протичат след първата чаша... И, третото нещо е да говоря за тези неща с други алкохолици, които са минали по същия път...