|
Тема |
Ама то било същото [re: aлkи] |
|
Автор |
Джeйн (редник) |
|
Публикувано | 04.04.06 14:10 |
|
|
Писах някъде другаде, че лично на мен АА не ми паснаха, когато ги потърсих, за да си реша проблема с алкохола и по-късно си намерих свой път. Сега като те чета, излиза, че по различни пътища сме стигнали до едно и също място - до признанието, приемането и вярата в една Висша сила. Само че аз стигнах до нея чрез гоа/психеделик транса и психеделичната култура, медитацията и природата. Просто я усетих, че е жива, че е могъща и добра и че когато се оставя да плувам в нея като в огромна река, тя ме води. Че нямам нужда от притеснения, от страхове, от невротични борби (със себе си и с другите) и доказвания (пред себе си и пред другите). Че разумът ми не е всемогъщ, а претенциите му за всемогъщество са болна илюзия и когато се откажеш от тях, се докосваш до Висшето могъщество. Че животът е хубав, че другите хора не са страшни и че всичко има решение.
|
| |
|
|
|