Има хора, който се срамят от пиянството и поведение на мама и тате, затуй ги прикриват а тайно ги проклинат. Срамно е, знам, чак душата ми плаче кът си помисля за туй мое непредсказуемо поведение. Сигурно си мислите, че на себе противореча, когато веднъж твърдя за поведението на алкохолика да е предсказуемо, а ся се мисля за непредсказуем? Затуй мога да кажа, че само алкохолик може да ме разбере, и знае за какво говоря.
Преди да потърся помощ от дружеството на АА, за алкохолният ми проблем, бях задържан и осъден пет пъти в размера на няколко месеца. Когато ме аристуваха, със сигурност мога да се кажа че бях "безумно пиян". Стопираха ме да возя не-само дето съм пиян, a щот колата не бе регестрирана, също така возех кола без шофъорска книжка. Не съм сигурен защо, но често през живота ми се е случвало и, тъй-някак си почти винаги ми се е преминавало. Този път ме пуснаха в условие, да бъда трезв (сух) и, всеки ден в даден час да се подписвам в полицейския участък.
Много добре си спомням, въпреки "не бях по-малко пиян от винаги", как на следващият ден паркирах на "непаркираща зона" същата нерегистрирана кола пред участака, където oчудени полицай се пулeха в мен, сигурен съм че неможеха да поярват на очите си, специялно после вчеращният ден, кога тъй по-чудо ми се размина, а ся "ушким сух "паркирам пред тяхната врата с намерение да се подписвам.
Абе лудост може, но толкоз? Явно бях стигнал ръба - иначе съм благодарен на полицайте, който твърдяха пред съда за моята умствена нестабилност и наблягнаха нa въпрoca за моето опасно антиобществено поведение!!!

После няколко месеца в пандиза, кадето почнах редовно да спя и да се храня, дори имах специялен час през деня за тренинг, почувствах как полека-лека жизнеността ми почна да се възвръща. В продължение на една година бях напълно сух и, от едно треперещо некадърно човешко същество, се възстанових-близо до колкото може да се каже за един нормален човек?
Толкоз добре се чувствах, че дори си помислих; "може би затвор, или подобна институция да е отговор за моя алкохолен проблем", кадето винаги под-ключ и близко наблюдение да бъда държан!
След 12 месеца затвор, за добро поведение бях освободен при условие, че през останалите шест месеца съм длъжен "трезв", да давам рапорт на назначеният ми коректорен служител.
Мда, незнаещ за болеста алкохолизъм почнах да давам обещания, както на себе си така на други, че няма повече да изпадам в туй-тъй жалко за човек полужение, "че миналото е нищо-освен един лош спомен".
Намерих си работа дори се запознах с едно готено гадже, което незнаеше за миналото и алкохолният ми проблем. Затуй не отказвах поканите на купон, вечери в клуба или ресторанти. Разбира се, не бе и нужно да е учена на ядрени ракети да разбере за грешката си на характера ми. Въпреки постоянните скандали, тя не ме изостави, за което съжалявам, щот аз мисля че тя допринесе към моя проблем вместо да помогне. Горката, оплашена до смърт тайно на полицайте се оплаквала, дори дала рапорт за моето грубо поведение.
Въпреки че бях условно на свобода, не мога да разбера как, кога и защо, но през тез 6 месеца аз бях съден няколко пъти, общо се събра 3 години затвор.
Направо незнам как съм се разминавал, само си спомням как последния път бях заплашван от корективният служител, че ме е рапортувал и скоро ще бъда задържан за да довърша присъдата си в затвора, защото не съм отговарял на изйскванията и критерите на условната ми свобода. Помня, че побягнах от офиса му - псувайки, проклинайки и обвинявайки го за мойте проблеми.

Не мина доста време, когато полицията пак ме вгепи в дома на гаджето, и хайде обратно в пангиза, за да дослужа три месеца от старата присъда.

Има продължение !!!

ПП. Сигурен съм, да сте забелязали пропуснатите граматични грешки, за което се извинявам, но все-пак се надявам смисълта да не е изгубена. Може би да има българи в Австралия, обаче от как съм член на АА, освен приятелите на АА от България, аз не съм общувал с други българи, което рефлексира на езика!
Няма страшно, "един ден после друг" и граматиката ще се оправи - приемам криективен критисизъм !!!