|
"Признахме, че сме безпомощни пред
алкохола, че животът ни е станал
неуправляем."
Кой би признал, че е напълно победен? Практически никой, разбира се. Всеки естествен инстинкт се опълчва срещу мисълта за личната ни безпомощност. Действително ужасно е да признаем, че когато сме с чаша в ръка, съзнанието ни е до такава степен деформирано от пристрастието към разрушителното пиене, че само намесата на Провидението може да ни освободи от него.
Никоя друга разруха не е като тази. Алкохолът, превърнал се в хищен кредитор, изсмуква от нас цялата ни независимост и цялата ни воля да се противопоставяме на изискванията му. След като веднъж приемем този неумолим факт, нашата разруха като човешки същества е пълна.
След присъединяването си към АА обаче, много скоро започваме да възприемаме по друг начин това пълно унижение. Започваме да схващаме, че само по пътя на пълното си поражение сме в състояние да направим първите си стъпки към освобождението и силата. Признаването на личната ни безпомощност в крайна сметка се оказва онази здрава основа, върху която може да се изгради един щастлив и целеустремен живот.
Ние знаем, че много малко може да бъде направено за един алкохолик, който най-напред не е признал разрушителната си слабост с всичките и последствия. Докато той не се е смирил, трезвостта му – ако се стигне до такава – ще бъде несигурна. Той няма да намери никакво истинско щастие. Това е една от истините за живота на АА, безспорно доказани от огромния ни опит. Принципът, че няма да постигнем истинска сила, докато първо не признаем пълното си поражение, е основният корен, от който нашето Общество е изникнало и процъфтяло.
Когато за първи път бяхме принудени да признаем поражението си, повечето от нас се разбунтуваха. Обърнахме се към АА, очаквайки там да ни научат на самоувереност. Тогава ни казаха, че по отношение на алкохола самоувереността не води към добро, а точно обратното – представлява огромна пречка. Нашите наставници казваха, че сме жертва на душевно пристрастие, притежаващо такава коварна мощ, че никаква човешка воля не е в състояние да го пречупи. Казаха ни, че лична победа над този толкова непреодолим импулс само с едната воля е невъзможна. Навлизайки все по-дълбоко в същността на нашия проблем, наставниците ни посочваха нарастващата ни чувствителност към алкохола – наричаха я алергия. Тиранинът алкохол размахваше нож с двойно острие над главите ни: първо бяхме тормозени от налудничаво пристрастие, което ни осъждаше да продължаваме да пием, а след това от алергия на тялото, която в крайна сметка със сигурност щеше да доведе до нашата разруха. Действително много малко бяха тези, които атакувани по този начин, бяха успели да победят в двубоя без ничия помощ. Статистиката сочеше, че алкохолиците почти никога не успяват да се възстановят без чужда помощ. И това изглежда бе вярно от момента, в който човек за първи път бе смачкал гроздови зърна.
МНОГО ЧЕСТО Е ЗАДАВАН ВЪПРОСЪТ; "ЗАщО НЕМОГА ДА ПИЯ КЪТ ДРУГИТЕ"
Лично аз, постоянно се питах и исках да зная отговорът на този въпрос.
Помня с каква сигурност влизах в бара на приказка с приятели, и че нямаше
да пия повече от една, може би две но нямаше да превишавам. А кошмарът бе на другият ден, дори неможех да повярвам на обвиненията с който ме трупаха приятели дори и непознати, но най страшното бе кът се събудя в полицеиският участък, а си нямах в представа кво съм направил !!!!
Благодарение на АА днеска знам отговора на този въпрос, дори може да се намери в книгата на АА - "Мнението на лекаря!"
Ние вярваме – и изказахме това предположение преди няколко години, - че действието на алкохола върху тези хронични алкохолици е проява на алергия; че непреодолимото желание за пиене е явление, което се проявява само при тази грyпа, но никога при средностатистическития умерен пияч. Този алергичен тип пиячи никога не могат да употребяват алкохол в каквато и да е форма без опасност от реация, а щом като веднъж са си изградили навик и немогат да се откажат от него, след като са загъбили самоyвереността си, опората в човешки неща, проблемите им започват да ги затръпват и стават невероятно тръдни за преодоляване.
Според лекаря, алкохолици от моят тип са алергични към алкохола.
Туй ме зайнтересува много, щот иначе неможех да обесня туй мое странно поведение, защо изпитвах този никога незадоволен алкохолен глад.
Стана ми ясно, че аз съм пиел алкохол с желанието да задоволя този алкохолен глад, който бе извън всякакъв контрол!
Затуй е необходимо да знаем опасноста в първата чаша, която е спусакът на този обръч от химкална риакция, или тъй добре познат на алкохолкът алкохолен глад  !!!!!!!
Успех с изтразняването ви, и възстановяването от алкохолизмът!!!
|
Стъпка Първа
