|
[Това е материал, написан от един от членовете на група Нов път (София) преди около 3 години...]
"Малко за алкохолизма и… Анонимни Алкохолици
І. Малко за алкохолизма
Почти 90 процента от хората употребяват алкохол, а между 4 и 7 процента от тях се пристрастяват към него, т.е. стават алкохолици. Така е в Италия, САЩ, Германия, Испания, Великобритания, Франция, Румъния, Австрия, Швеция, Канада и т.н. Така е и в България, където според мнението на специалисти “около 5% от населението е алкохолно зависимо, а злоупотребяващите в широк смисъл могат да достигнат 40%”. По данни от 2002 г. Над 35 000 българи са регистрирани като алкохолици, но в действителност реалният им брой е десетократно по-голям.
За сравнение в САЩ, например броят на регистрираните алкохолно болни надвишават 15 милиона.
Малцина са тези, които знаят, че Световната Здравна Организация (СЗО), е вписала алкохолизма в списъка на болестите още през 1951г.
Има две групи хора, които стават “чувствителни” към действието на алкохола, пристрастяват се към него и могат да заболеят от алкохолизъм, - смятат учени в областта на зависимостите. Първите са с лесно ранима душевност (дори ако това не личи от пръв поглед). При тях злоупотребата на спиртни напитки започва сравнително рано – до 25-30 годишна възраст и бързо довежда до усложнения на алкохолната болест. Но в тази група влизат не повече от 20% от всички заболели от алкохолизъм. Много по-голям е броят на онези, които робуват на предразсъдъка, че който “носи” повече пиене е по-мъжествен; че който не пие наравно с другите не споделя техните чувства. По силата на традицията (наложена от по-възрастни пиячи) много младежи започват по подражание да поемат алкохол сутрин “за оправяне” след снощното пиене, като по този начин затварят по-бързо порочния кръг на болестта. Но това далеч не е всичко…
Твърде често при някои млади хора пиенето на алкохол води до “отпускане”, “освобождаване” и “успокояване”. Настроението се повишава, плахостта и неудобството изчезват, всичко наоколо започва да изглежда “по-красиво”, “по-ярко”, “по-привлекателно”.
Постепенно и незабележимо обаче, започва привикването, а болезненото пристрастяване към употребата на спиртни напитки, вече носи друга диагноза: хроничен алкохолизъм.
В своята книга “Тайната история на алкохолизма” Джеймс Греъм ни уведомява следното: “От самото начало на този процес болестта е тази, която контролира личността на жертвата, и оказва върху нея влияние, което надвишава това на всички останали – включително и на преживяванията от детството… Докато процесът на пристрастяването се развива, всички алкохолици, независимо от техния произход, започват да показват тенденция към еднотипно поведение.
… болестта влияе на личността, а не обратното.“
Кои са първите симптоми на алкохолизма? Алкохолната болест прилича на рака по това, че симптомите ù се откриват твърде късно от болния или неговите близки. За съжаление, при алкохолизма болестта не може да се осъзнае дори когато вече е отнела здравето, семейството, професията, достойнството…
Медицината е изправена пред много тежки и мъчителни заболявания, но малко от тях могат да се сравнят с алкохолизма, защото нито една друга болест не поразява така драматично цялостната личност.
Затова е крайно наложително да се поведе истинска научна битка, или дори война, срещу една от най-упоритите и най-скъпо струващи болести, засягали някога човека през цялата му история.
Според медицинската статистика злоупотребата с алкохолни напитки води до тежки страдания като чернодробна цироза, рак на черния дроб, стомаха и хранопровода; хипертонична болест и други. Артериални, мозъчни, бъбречни предракови и други увреждания, стават смъртоносни. Алкохолът е мощна отрова, която нарушава обмяната на веществата в клетката и уврежда тежко мозъка и централната нервна система.
Сега, злоупотребата на алкохол като причина за смъртта, е достигнала трето място след сърдечно-съдовите заболявания и злокачествените образувания (по данни на С. А. Левертов). Алкохолът е в основата на повече от 50% от фаталните автомобилни катастрофи, и на повече от 60% от тежките престъпления срещу личността (убийства, телесни повреди, изнасилвания). Във Франция е установена категорична зависимост между броя на самоубийствата в дадена област и средното количество употребен алкохол. През последните години около 15 на сто от разводите в България са поради системно пиянство. Това означава, че всяка година над 2000 семейства престават да съществуват поради злоупотребата със спиртни напитки.
“Алкохолната злоупотреба и зависимост са били, и в обозримо бъдеще… ще останат първостепенна грижа пред българското здравеопазване” – твърди експерт в Националният център по наркомании в София. И има защо – от доста време броят на алкохолно зависимите в страната расте лавинообразно.
Оказва се обаче, че “никой не знае добре как да лекува алкохолиците, защото... още не разрешен спорът какво всъщност представлява алкохолизма” – споделя доктор по психология – психотерапевт и специалист в лечението на зависимостите. В едно изследване по въпроса: “Алкохолизъм...” Н. Кесел и Хуолтън считат, че би следвало да бъдат отстранени всякакви причини, имащи биологичен или генетичен характер: “Несъмнено – пишат те – това е семейно явление. Децата на алкохолиците са предразположени. Обаче предаването на болестта не се предава по биологичен път. Унаследяването на алкохолизма става, да речем както се унаследява едно богатство, а не като цвета на очите.” В същото време други специалисти подкрепят тъкмо обратната теория, според която алкохолиците страдали от някаква вродена аномалия и в резултата на нея приемането на минимално количество алкохол поражда неудържимо желание да пият до смърт.
“Никой не се ражда алкохолик” – казва бивш шеф на клиниката в “Суходол”. А ето и още мнения на медицински капацитети: “Изследванията показват, че алкохолизмът не е наследствена болест, но е проводник на предразположението към прекомерна употреба на алкохол.”Това мнение съвпада напълно с вижданията на Кесел и Хуолтън по въпроса. Но има и други. “Алкохолизмът е генетично, наследствено заболяване. Това вече е известно. Но то не означава, че ако имате ген за алкохолизъм, ще станете алкохолик... Означава просто, че това заболяване има биологични корени.” След този цитат – и за да стане още по–объркано и заплетено - ще си послужим с друг цитат. “Изследванията потвърждават предишните наблюдения показващи, че при потомството на алкохолици вероятността за развиване на тази болест е от три до пет пъти по-голяма, отколкото сред децата на неалкохолиците.
Въпреки, че научните изследвания показват силен генетичен фактор, от тях все пак произтича, че значителен процент от децата на алкохолиците определено запазват някои биологични, или фактори на средата, защото предразположеността към зависимостта от алкохола не е еднаква при всички.”
В същият тон на “за” и “против” или “въздържали се” можем да продължим с най-различни несъвместими или взаимно изключващи се “научни оценки”, хипотези, коментари, определения, мнения и дефиниции по темата. Но нека спрем до тук.
ІІ. Анонимните алкохолици
Във втората си част на известната си книга “Изкуството да бъдеш Бог”, американският психолог, д-р Морган Скот Пек пише следното:
“... Смятам, че най-великото събитие на XX век се е състояло в Акрон, щата Охайо, на 10 юни 1935г., когато Бил У. и д-р Боб организират първото събиране на Анонимните алкохолици.”
Макар и да попресилва нещата, д-р Пек не крие своята симпатия и адмирация към Обществото на Анонимните алкохолици.
Началото
През 1935г. В Акрон, Охайо се срещнали двама мъже. И двамата по онова време били считани за безнадеждни пияници, позор за всеки, който ги познавал. Единият бил бизнесмен от Уолстрийт, а другият – именит хирург, ни и на двамата пиянството ги било почти напълно погубило. Всеки опитвал различни лечения, многократно били изпращани в болници. Дори самите те считали, че никой не може да им помогне.
Почти случайно, когато се запознали, те осъзнали следния впечатляващ факт: когато единият се опитвал да помогне на другия, резултатът водел до трезвеност. Те споделили това с един адвокат – алкохолик, който също бил хоспитализиран в този момент и също решил да опита. След това тримата продължили да се опитват, всеки по свой начин, да помагат на други алкохолици. Когато хората, на които се стремили да помогнат, не желаели помощта им, те не се отчайвали: знаели, че си струва усилието, защото във всеки отделен случай “потенциалният” помагач оставал трезвен, дори ако “пациента” продължавал да пие.
Упорствайки в това поприще, и заради собственото си добро, тази безименна малка група от възстановяващи се алкохолици осъзнала изведнъж през 1937г., че вече 20 души от тях живеели в трезвеност. Не можем да ги виним, задето си помислили, че се с лучило чудо.
Книгата “Анонимни алкохолици” е основен труд, който обобщава опита на АА. Общността на АА ... е рожба на тази книга. Първите ù съставители са стотина алкохолици, научили се да живеят в трезвеност, помагайки си един на друг. След няколко години, прекарани в трезвост, те записали направеното от тях и го озаглавили: “АА”. Оттогава Общността се нарича “Анонимни алкохолици”.
Членуващите в АА често я наричат “Голямата книга”, без по този начин да я сравняват с някакъв свещен текст. Това е шеговито название, идващо от първото издание (1939), излязло на много груба хартия, поради което книгата изглеждала прекалено дебела. Първите 11 глави са написани от Бил У. съосновател на АА. В нея се съдържат и лични разкази на много членове на АА, написани от самите тях, както и няколко приложения с допълнителен материал.
Самото прочитане на книгата накарало някои хора да станат трезвеници в онези първи години от съществуването на АА, когато имало само няколко групи по света.
Развитието
В 12-та Традиция на АА, между другото може да се прочете следното: “... Скоро към групите започнаха да бъдат отправяни молби техни хора да говорят пред обществени организации, църковни групи и медицински дружества. Ако се спазваше анонимността и ако се изискваше от репортерите да не използват имена и снимки, резултатите бяха много добри.
След това се появиха първите публикации в големите издания, които бяха зашеметяващи. Статиите на кливландския “Плейн Дилър” увеличиха броя на членовете ни от този град от няколко до стотици само за един ден. Съобщенията за обеда, даден от Рокфелер в чест на “Анонимни алкохолици”, помогнаха за една година броят ни да се удвои. Прочутата статия на Джек Александър в “Сатърдей Ивнинг Поуст” превърна АА в национална институция. Други вестници и списания търсеха теми, свързани с АА.”
През 1951г. наградата “Ласкер” е присъдена на “Анонимни алкохолици”. Почетната грамота отчасти гласи: “Американската асоциация по здравеопазване присъжда наградата “Ласкер” за 1951г. на “Анонимни алкохолици” като признание за уникалния и много успешен подход към този вечен здравен и социален проблем алкохолизма... С приемането на алкохолизма като заболяваме се изтрива позорният социален белег, свързан с това състояние... Историците може би един ден ще признаят, че “Анонимни алкохолици” са открили нов инструмент за социална инициатива, ново лечение, основано на сродството в общото страдание – лечение, което крие огромни възможности за хилядите други злочестия на човечеството.”
“Дванадесет стъпки и дванадесет традиции”
В тази книга (наричана още “Дванадесетте и 12”) се разглеждат още по-детайлно основните положения. Написана 13 години след “А.А.”, тази по-малка книжка обяснява принципите на АА както за индивидуалното, така и за груповото възстановяване.
В предговора попадаме на следния пасаж: “...Дванадесетте стъпки на АА представляват група принципи, духовни по природата си, които – ако се практикуват като начин на живот – могат да прогонят пристрастието към пиене и да позволят на страдащия да бъде истински щастлив и пълноценен.”
По този повод споменатия вече Джеймс Греъм пише: “Една от гениалните идеи на Бил У. е откритието му, че свиването на “егото”, е от основно значение за успешното възстановяване. Както ... бе показано с 12-те стъпки, тази идея заема централно място в програмата за възстановяване. Бил. У. и другите пионери на АА взимат мерки и никой да не може да използва Общността с цел да задоволи стремежите на собственото си “его”. Именно това е една от причините за традиционната анонимност. Човек не може да се сдобие с известност и власт като член, а дори и като служител на Анонимните Алкохолици.”
АА днес
Към края на 2002г., няколко милиона души по света са се възстановили, и живеят трезво благодарение на АА. В над 150 държави ежедневно ( а някъде денонощно), се провеждат многобройни сбирки, на които се практикува програмата на 12-те стъпки на Анонимните алкохолици.
“Трудно е да се обясни как действа Програмата на 12-те Стъпки и защо е ефикасна, на някой, който никога не е имал допир с нея. Но тя действа” – разказва жена, посетила, стотици сбирки на АА. (За сведение само в Ню Йорк денонощно се провеждат 2000 сбирки на различни места о по различно време, доколкото е възможно).
В България първата сбирка на АА се е състояла на 5.XІІ.1989г. Сега в София функционират три групи, сбирки се провеждат също и в Бургас...
Броят на членовете на АА не надхвърля двеста души...
И все пак: по какъв начин и с какво точно помага Обществото на АА на търсещите помощ и спасение от коварната “прегръдка” на алкохола?
В преамбюла към “Голямата книга” четем: “Анонимните алкохолици е общност, обединяваща мъже и жени, които споделят своя опит, сила и надежда, за да си помогнат взаимно и да помагат на други за възстановяването им от алкохолизма.
Единственото условие за членство в АА е желанието да спреш да пиеш.
От членуващите в АА не се изискват нито членски внос, нито каквито и да такси; ние се самоиздържаме чрез доброволни дарения.
АА не е свързана с никоя секта, вероизповедание, политическа групировка, организация или институция и не желае да влиза с никого в дискусии, нито пък да служи или оборва каквито и да е било каузи.
Основната ни цел е да бъдем винаги трезвени и да помагаме на други алкохолици да заживеят отново в трезвеност”
А ето и откъс от Първа традиция на АА: “Вярваме, че няма друго Братство на земята, което да полага по-всеотдайни грижи за отделните си членове; сигурно няма друго такова, което по-ревностно да пази правото на личността да мисли, говори и действа така, както смята за добре. Нито един член на АА не може да застави друг да направи каквото и да било; никой не може да бъде наказван или прогонван. Нашите 12 стъпки за възстановяване са предложения; 12-те традиции, които гарантират единственото на АА, не съдържат нито едно “Недейте”. Те многократно гласят: ”Ние бихме могли...”, но никога “Длъжни сте.”
На сбирките на АА в София могат да се видят всякакви хора, защото алкохолизмът е “абсолютно демократична” болест – не прощава и на глупак и на гений; на принц и на просяк, на “неизвестен” и “популярен”... На присъстващите на тези сбирки им е съвършено ясно, че “всяка глътка алкохол води до нежелателни последици за алкохолика или за този, който има проблем с пиенето.” Моля да обърнете внимание на думичката “или”. Защото всеки сам решава за себе си какъв е, и към кой от двата споменати “типа” принадлежи.
Първа стъпка на Анонимните алкохолици: “Ние признахме, че сме безсилни пред алкохола и че сме загубили контрол над живота си.”
Това е най-трудното нещо за много хора... Да признаят наистина, че са безсилни пред алкохола... Многогодишният опит на АА изобилства с многобройни доказателства в подкрепа на този факт.
... В романа “Осем милиона начина да умреш”, американският писател Лорънс Блок ни запознава с премеждията на своя герой Матю Скъдър – бивш полицай и настоящ частен детектив, който редовно посещава сбирките на АА, но никога не се изказва. Ето финалът на споменатия роман: “...Помислих да зарежа всичко и да се прибера в хотела... Малко сън щеше да ми донесе повече полза от някаква сбирка, която и без това ми минаваше покрай ушите... Дискусията започна. Думите, които хората изговаряха, прииждаха към мен на талази и се разбиваха, без да оставят следа в мозъка ми.
После дойде моят ред.
- Казвам се Мат – рекох, запънах се и подхванах от начало. – Казвам се Мат и ... съм алкохолик.
И тогава се случи най-проклетото нещо на света. Аз заплаках.”
В Първа стъпка на АА откриваме следното изречение: “Ние знаем, че много малко може да бъде направено за един алкохолик, който се присъединява към АА, ако той най напред не е признал разрушителната си слабост с всичките и последствия.”
Сред посещаващите сбирките на АА в столицата, може да срещнете хора, които са направили това “признание”. Много от тях са били смятани за неизлечими пияници; за напълно деградирали субекти, стигнали дъното, или направо за неспасяеми самоубийци с алкохол – на една крачка от гроба. Когато ги видите трезви, добре облечени и добре изглеждащи, достойни и жизнени; и ще чуете да казват, че не са пили от 3, 5, 6, 7, 9, 10 и дори 19 години – може би няма да повярвате. Но това е самата истина. Защото “алкохолизмът не е болест за лигльовци”.
И всеки от тия хора ще ви каже, че вече толкова и толкова години живее в трезвеност благодарение на помощта на Обществото на Анонимните алкохолици. Така помага АА (помага ти да си помогнеш ... сам).
Разбира се “самите сбирки не гарантират никаква промяна. Това дава единствено работата над себе си.”
Анонимните алкохолици знаят, но често си припомнят следният текст: “Ние не забравяме, че страдаме от ... заболяване, наричано “алкохолизъм”.И вместо да продължаваме да пием, предпочитаме да търсим и намираме приятни начини на живот без алкохол.
Не бива да се срамуваме, че имаме такова заболяване. Нищо срамно няма в това. Никой не знае защо точно някои хора стават алкохолици, а други не... Не сме искали да станем алкохолици. Не сме се стремили сами към това заболяване. В крайна сметка не сме понасяли алкохолизма, защото ни е било приятно. Не сме правили съзнателно и злонамерено нещата, от които по-късно сме се срамували. Правили сме ги против разума си и инстинктите си, защото наистина сме били болни, без дори да съзнаваме това.
Разбрахме,че няма полза от безполезна терзания и тревоги за това как сме стигнали до такова положение. Първата стъпка към това да се почувстваме по-добре и да преодолеем заболяването си е просто да не пием.
... Според Американската асоциация на медиците, възстановяването от нашето заболяване включва “на първо място въздържанието от алкохол.” Нашият опит в АА превръща тази рецепта в терапия.
На практика това означава, че вземаме необходимите мерки да не пием независимо от каквото и да било.
Питат ни: означава ли това, че считате трезвеността за по-важна от семейство, служба, мнение на приятели? Ако гледаме на алкохолизма като на избор между живота и смъртта, какъвто той е, отговорът е ясен.”
Относно самата Общност: “Всеки започва да разбира, че е само малка частица от едно голямо цяло; че нито една лична жертва не е прекалено голяма, за да бъде съхранена Общността.
... Голямото страдание и голямата любов са двете средства за постигане на дисциплина в АА; ние не се нуждаем от други.”
На гърба на тънка брошура със заглавие “Запознайте се: АА” (Увод в програмата за възстановяване от алкохолизма) – може да се прочете следното: “Аз съм отговорен... И когато някой потърси помощ, аз искам ръката на АА да бъде винаги там. И затова: Аз съм отговорен.”
Групите на АА в София провеждат сбирки на следните адреси:
• Ул. “Веслец” № 33; тел. 983 20 13 (сряда и неделя от 19.00 ч.).
• Ж. к. “Слатина”, бл. № 73, партер; тел. 73 14 59 (вторник и четвъртък от 18.30 ч.).
• Ул. “Пиротска” № 117; тел. 31 61 09 (понеделник и петък от 18. 30 ч.).
(Забележка: В текста се споменават думите “Общество”, “Братство” и “Общност” на АА съвсем умишлено).
28.І.2003г. Анастас Алимбардев
|
Малко за алкохолизма и… Анонимни Алкохолици
