Предполагам,че аз трябва да отговоря на предизвикателството макар и по долното мнение да е по изчерпателно.Аз въпреки,че знаех опасността от алкохолизъм/баща ми беше такъв/все пак станах такъв.Аз не съм го искал.Почнах като нормален пияч,минах през тежкия пияч и докато се усетя вече не можех да спра макар и да се опитвах.Много хора пият,но не всички стават алкохолици.Не ние причиняваме болестта си,но болестта опредля съзнанието ни поведението ни.От нормални,весели хора ние ставаме невротици,които сякащ живеят за да пият и тормозят хората около себе си.Така изглежда отсрани.Скоро чух интересно мнение,че ние сме хора ненамерили себе си,може би алкохолика е едно непораснало дете,което не иска да приеме света около себе си и най вече отговорност за себе си.Мисля си,че важното е не да се спре да се пие,а да започнеш да се държиш като възрастен какъвто си.В този смисъл алкохолизма е не просто зависимост,а проблем на личността.