В последното си много права - остави алкохолика сам да решава проблемите си и да носи отговорност за действията си.
Ако имаш време прочети следващия материал. На мен , като съпруга на алкохолик, ми беше в полза.

Много от нас, които са близки на алкохолик, понякога са чувствали, че по някакъв начин са виновни за проблемното пиене. Ние не сме виновни. И все пак нашите решителни, гневни или страшни усилия да направим нещо за пиенето или проблемите, които произтичат от тях, могат да влошат нещата. Всъщност много членове на Ал-Анон са научили, че ”Един проблем с пиенето в даден дом често може да бъде по-лесно разпознат по поведението на тези, които живеят с пиещия, отколкото по това на самия пиещ”.

НИЕ, КОИТО ЖИВЕЕМ ИЛИ СМЕ ЖИВЯЛИ С АКТИВЕН АЛКОХОЛИК, ВЕРОЯТНО СМЕ …

· давали извинения за пиенето на алкохолика
· се опитвали да запазим благоприличието, да придадем приличен външен вид на алкохолика
· ги будили, за да отидат навреме на работа, на училище, на други места обаждали сме се, за да ги извиним, когато те не успяваха да се справят със задълженията си
· ги прикривали пред съседите, близките и приятелите
· полагали усилия, за да ги накараме да се нахранят
· стояли в къщи, за да не попадаме пред погледа на други хора
· излизали колкото може по.често, за да се отървем от всичко


НИЕ ВЕРОЯТНО СМЕ …

· извършвали всички домакински работи
· допълвали или припечелвали всички пари за семейството
· плащали сметките на алкохолика, както и нашите собствени
· контролирали всички пари, или поне тези, които можехме да спасим
· търсили работа за тях или сме им помагали да вършат работата си
…

Няма значение какво опитваме да правим, ние рядко сме в състояние да постигнем някакво трайно подобрение. И все пак ние упорито повтаряме нашите напразни опити. След дълги години на безкрайни болезнени опити ние в Ал-Анон си дадохме сметка, че някои от нашите постъпки и поведение, въпреки че са често срещани, не са в състояние да помогнат.

Тъжна истина е, че хората, които най-много се тревожат за проблемните пиячи, по-често причиняват вреда, отколкото добро. Чрез собствените си постъпки ние може би удължаваме годините на пиене и агонията, свързана с тях.

ЕТО НЯКОИ НЕЩА, КОИТО МОЖЕТЕ ДА НАПРАВИТЕ ДНЕС

Приемете факта, че съществува проблем с алкохола и че можете да се научите да се справяте с него (АЛКОХОЛИЗМЪТ Е ЗАБОЛЯВАНЕ-Първото нещо, което трябва да научите, в което трябва да повярвате, да приемете, е че алкохолиците страдат от истинско заболяване – едно заболяване, което засяга всички, които са им близки.
Алкохолизмът не се причинява от слабоволие, неморалност или желание да бъдат наранени другите. Съвременните научни проучвания в областта на това заболяване отхвърлят остарелите схващания, които се основават на суеверието, незнанието и предубежденията. Успехът на новия подход се доказва убедително от хилядите възстановени хора в обществата Анонимни Алкохолици, Ал-Анон и Алатин.

След като веднъж възприемете идеята, че алкохолизмът е заболяване, а пристрастените пиячи и хората, които ги обичат, могат да намерят освобождение, няма да имате причини, за да се срамувате от алкохолизма – няма да имате причини, за да се страхувате от него.)

· Разберете, че имате право на достойнство и на приличен живот
· Напомняйте си, че много неща, които се изричат и правят в момент на гняв, разочарование или отчаяние, могат да влошат нещата
· Дайте си сметка, че всеки от нас може да промени единствено себе си
· Посещавайте сбирки на Ал-Анон, за да откриете как се справяме ние с подобни положение

НЯКОИ ВАЖНИ НЕЩА, КОИТО НЕ ТРЯБВА ДА ПРАВИМ

Ако алкохоликът във вашия живот все още пие активно, важно е да научите какво не трябва да се прави.
· Не се отнасяйте към алкохолика като към дете; не бихте се отнасяли така, ако той или тя страдат от друго заболяване
· Не проверявайте колко много пие алкохоликът
· Не претърсвайте за скрити напитки
· Не изливайте алкохол; алкохоликът винаги намира начин да си набави друг
· Не натяквайте на алкохолика за пиенето. И никога не се карайте с него или нея, когато е под въздействие на алкохол
· Не проповядвайте, не упреквайте, не се карайте и не влизайте в пререкания

Ако можете да си наложите да избягвате тези неща, ще успеете да постигнете по-добро душевно равновесие. Всички тези не трябва да имат основание и са резултат от опита на много хора.

Алкохолиците страдат от чувството за вина много по-силно, отколкото могат да си представят неалкохолиците. Пропилявате усилията си, ако им напомняте за провалите, за пренебрегването на семейството и приятелите и за социалните грешки. Това само влошава положението.

Подходът “ако ме обичаше” също така не дава резултати. Запомнете, че алкохолизмът е пристрастие по природа и не може да бъде контролиран от силата на волята.

Също така безполезни са обещанията, увещанията, споровете и заплахите. Една дума за последните: не отправяйте заплахи, освен в случаите, когато сте решени да ги изпълните.

Предпазвайте се от поведението “по-свят от папата”. Неприязнеността и самодоволството не могат да излекуват едно заболяване и не ви подхождат.
Понякога една криза – загубата на работа, катастрофа или арестуване – могат да убедят алкохолика, че се нуждае от помощ. Не глезете и не предпазвайте прекомерно алкохолика в подобни случаи. КРИЗАТА може да бъде необходима за възстановяването.

Не правете нищо, за да избегнете подобни кризи – не изплащайте непокрити чекове и просрочени сметки, не го извинявайте пред началника. Страданията, които се опитвате да облекчите чрез тези си действия, може би са точно онова нещо, което може да накара алкохолика да си даде сметка за тежкото си положение – буквално една скрита благословия.

Из материали на световната организация на близки и приятели на алкохолици Al-Anon.