Да, последното го е казал Аполинер! Много хубаво звучи, за съжаление не се яде, не се пие, нито помага в конкретен, болящ, като подут мъдрец, проблем.

И това за бунта срещу обществените порядки не е лошо казано, но за съжаление 38- 41% от хората по света са бунтари срещу тях и това не е хич малък процент. Което означава, че не може да бъде пренебрегнат или решен просто като се посъветват тези хора да не са такива бунтари, щот ще пипнат я цироза, я рак, я нещо друго лошо.

А междупрочим, явно процентът на бунтарите непрекъснато нараства, защото растат раковите и всякакви други заболявания. Тъй че, съветът трябва да е не да не се бунтуваме, серещу обществените порядки, защото едикакво си ни дебне, а как да се "бунтуваме" по-адекватно.

И не съм съгласна, че човек бяга от истината за себе си като пие. Да това е вярно, но е само повърхностна причина. Преди да стане това, човек е открил, че е твърде слаб да се бори срещу социума сам, че животът му не е това, което би искал да бъде. Както и че, от една страна обстоятелтвата те натискат отвсякъде и те карат да се вземеш в ръце и сам да намериш начин да се справиш и да бъдеш ако не най-добрия, поне много добър. И от друга, ти казват да смъкнеш гарда, да не си чак такъв максималист, да се примириш и да спазваш обществения порядък и да се видиш отстрани, как нищо не струваш и за нищо не ставаш.

Това поражда неразрешим вътрешен конфликт и напрежение, при което човек изключва и за да може да го преживее емоционално и психически прибягва към нещо, което да тушира болката от невъзможността да се намери единствения правилен изход.

Това, междупрочим важи за всички хора, като всеки сам намира по какъв начин да се справи с този вътрешен конфликт. От всички начини, които са безкрайно много, алкохолът е един от най-неприемливите. Но има и други, които поради своята рафинираност и прикритост, са също още по-опасни. Като зависимостта от властта и контрола над други хора, например.